Архив за етикет: типография

И така, нуждаете се от шрифт

Макар е отпреди няколко години проектът SO YOU NEED A TYPEFACE на Julian Hansen е актуален и днес. Това е алтернативен начин да изберете шрифт (или просто да се вдъхновите) за специфичен проект, но без да се налага да прелиствате всички страници на Font­Book. Списъкът е (доста свободно) основан на най-популярните 50 от Die 100 Besten Schriften  на Font Shop.

Дано ви е от полза :-)

Проект SO YOU NEED A TYPEFACE  на Julian Hansen

Проект So You Need Aa Type­face на Julian Hansen

Малко, по-малко, Happy Sushi…

Ако целта на Happy Sushi  е била да ме ядосат, като ми пуснат рекламката си в пощенската ми кутия — успели са. Брошурката иначе е доста спретната, решена минималистично и цветно. На защо, за Бога!, използват такива малки букви?! Това е реклама, а не банков договор. И кегел под 5 пункта е практически нечетим — освен за доста млади персони, и то с усилие. Е, от Happy могат да опонират, че младите са основният им таргет, но практиката сочи, че хората в зряла възраст са платежоспособните им клиенти.

Така че като правите рекламно послание — забравете за шрифт с кегел под 6 пункта. Той е нечетим и изнервящ. И рекламата вместо положителни емоции, може да предизвика тъкмо обратните и брошурата, която е създадена с доста труд, да опише красива парабола към кошчето.

Негативен текст, негативни емоции

Неведнъж съм цитирал народната мъдрост “Вържи дизайнера да е мирно селото”.  В случая става дума за т.нар. негативни текстове — светли букви на тъмен фон.  Само по себе си това решение за оформяване на текст не е лошо, но ако се използва с мярка и се спазват някои основни принципи:

  1. Текстът не бива да е много голям блок
  2. Буквите е желателно да са с по-голям кегел
  3. Добре е да се използват по-”тлъсти” начертания на шрифтовете — Bold, Black или нещо подобно.

В противен случай вместо ефект се получава дефект. Поводът за този пост беше едно меню в иначе прилично заведение, където отделните позиции и техните пояснения бяха оформени с бял текст на черни подложки. Дотук добре, но текстът беше с много малък кегел — едва ли превишаваше 7 пункта. Освен това дизайнерът, за да постигне по-наситено черно, го беше пуснал в четирите цвята, но напасването далеч не беше перфектно. В резултат — изключително трудно четим текст.

Впрочем подобни забежки забелязвам и по списанията, където често цели страници текст се разполагат върху тъмен фон. Това го има най-вече при лайфстайл списанията, но и някои специализирани издания се изкушават да “съгрешават” с този прийом (.NET за вас става дума :-)).

Защо е целият този шум? Защото основната цел на един текстов блок е преди всичко да бъде прочетен, а пък после и да му се наслаждаваш как е оформен. Текстът има утилитарна функция и тя е водеща при него, за разлика от илюстрациите например. Нещо повече — хората, които четат хартиени издания, по една или друга причина, са вече в по-горна възрастова група. И ако един 20-годишен няма проблем да прочете статия, набрана с 6–7 пункта Helen Thin на черен фон, то тези на 20 х 2, че и повече, определено изпитват затруднения.

Така че — с “негативните текстове” по-кротката, за да няма негативни реакции от мърморещи старчета като мен. :-)

Ех, IKEAIKEA

Каталог на IKEA

Че Ингвар Кампрад е циция и цепи стотинката на 16, това е отдавна известен факт. Но също така е известно, че шведският мебелен концерн се отличава и с много добро качество. Явно за откриването  на техния магазин у нас скъпенето е взело връх над качеството, защото каталогът, който вече безплатно се разпространява, е направен доста фриволно от пунктуационна гледна точка. Ето само няколко примера от произволна страница (останалите са в същия дух):

1.  Няма точки след съкращенията, “лв.” е забито нейде в числото, наклонената черта и “бр.” хвърчат нанякъде. Би могло да мине и за каприз на дизайнера, но цялостното оформление и повтарящите се подобни грешки и на други текстови блокове говори по-скоро за бързане и претупване.

2.  Тук освен липсващия интервал между числото и “лв.” има и недопустимо разделяне на “лв./бр.”

3.  Това “В” вероятно е височина, но се уповава на досетливостта на клиента. Липсата на интервали е пословична — явно се възприемат като буржоазен предразсъдък.

4.  При датите се използва дълго тире без интервал, докато тук е обратното — късо, но с интервали.

5.  И т.н., т.н.

Почти съм сигурен, че сроковете са били безумни и колегите са бързали много, но когато се работи за фирма, която е символ на качество, такива досадни “дреболии” са като камъчета в обувката.

Да рисуваш с букви

Който го може — може! Само това ми идва наум след като видях този плакат на Cameron Moll. Юнакът е изрисувал църквата в Солт Лейк Сити, САЩ, с помощта на… букви. Срещу скромните 75 долара можете да станете притежател на тази творба с размери 40х60 см. Ако пък не — можете да се й насладите и от снимките по-долу.


Мерни единици

В програмите за предпечат като QuarkX­Press или InDe­sign можете да избирате между няколко мерни единици (measures). Дори и да не използвате всичките, добре е поне да ги познавате. А сега и накратко малко за тях.

Инч (Inch)
Мерна единица по подразбиране в програмите за предпечат (тъй като е популярна в англоезичните страни). 1 инч (inch) е равен е на 2,54 см. Съкратено се изписва 1″.
В QuarkX­Press и InDe­sign можете да избирате между Inches и Inches Dec­i­mal. Разликата между двете е, че при Inches деленията на мерните линии за един инч са 16, а при Inches Dec­i­mal — 10.

Пункт или пойнт (Point)
Пунктът (point) e мерна единица, особено популярна в полиграфията. Има два вида пунктове — в зависимост дали се използва системата Дидо (Didot), или системата Пика (Pica), още Пайк. Според системата Дидо 1 пункт е равен на 1/72 от стария френски дюйм (2,71 см) или 1 пункт по Дидо е равен на 0,376 мм. При системата Пика (популярна в Англия и САЩ) 1 пункт е равен на 1/72 от инча (2,54 см). Или 1 пункт по Пика е равен на 0,353 мм. QuarkX­Press използва пунктове по системата Пика. Съкратеното записване за 1 пункт е 1 pt или p1.

Пика или пайк (Pica)
Най-общо казано 1 пика (pica) е равна на 12 пункта или 4,23 мм. Популярна е в издателската дейност отвъд океана. Съкратено 1 пика се записва 1 p.

Милиметър (Mil­lime­ter)
1 милиметър (milime­ter) е 1/1000 от добрия стар метър. Съкратено 1 милиметър се записва 1 mm.

Сантиметър (Cen­time­ter)
Само за обща култура — 1 сантиметър (cen­time­ter) е равен на 1/100 от метъра или на 10 милиметра. Съкратено 1 сантиметър се записва 1 cm.

Цицер (Cicero)
По системата Дидо 12 пункта правят 1 цицер (cicero) или 4,552 mm. Съкратено 1 цицер се записва 1 c.

Агит (Agate)
1 агит (agate) е равен на 5 1/4 пункта. Тази мерна единица е популярна в САЩ. С него измерват височината на колоната в рекламните карета. Съкратено 1 агит се записва 1 ag.

Ето и сравнителна таблица на мерките:
1 инч = — 6 p; 72 pt; 25,4 mm; 2,54 cm; 5c6,955; 14 ag
1 пункт = 0,0139″; –p1; 0,353 mm; 0,035 cm; c,9299; 0,194 ag
1 пика, пайк = 0,166″; 12 pt; 4,233 mm; 0,423 cm; c11,159; 2,333 ag
1 милиметър = 0,039″; p2,834; 2,834 pt; 0,1 cm; c2,636; 0,551 ag
1 сантиметър = 0,393″; 2p4,346; 28,346 pt; 10 mm; 2c2,36; 0,055 ag
1 цицер = 0,179″; 1p,904; 12,904 pt; 4,552 mm; 0,455 cm; –2,509 ag
1 агит = 0,071″; p5,143; 5,143 pt; 1,814 mm; 0,181 cm; c4,783

Лединг или дурхшус?

Лединг (lead­ing) e междуредовото разстояние, или разредката (Произнася се “лединг”, тъй като думата идва от lead — олово, тъй като в докомпютърната ера разредките между редовете са правени с оловни плочки). Това е разстоянието между базовите линии на редовете. Измерва се в пунктове. Прието е ледингът да е равен или по-голям от височината на буквата (кегела). Например при шрифт с кегел 10 пункта е желателно разредката да бъде между 11 и 12,5 пункта. По-старата терминология идва от немски език и затова в предишни години е разредката се е означавала с термина дурхшус (нем. ).

Какво е тракинг?

С тракинг (track­ing) се означава междубуквеното разстояние. В някои книги можете да го срещнете и като трекинг, но не е много правилно, защото може да се обърка с trek (трек) — пътуване, преселение. Измерва се както кърнинга. Понякога може да се наложи при особено кондензирани шрифтове, тракингът да бъде увеличен, а при други — намален. Често, ако текстът не се събира за малко, може да използвате именно тракинга. Тракингът се използва и като типографски похват, когато се налага някое подзаглавие, израз или дума да бъдат с по-голяма разредка (популярно като “шпациране”).

Какво е кърнинг?

Кърнинг (kern­ing) е разстоянието между двойка букви. Нерядко, поради спецификата на шрифта или пък заради търсен ефект, се налага увеличаване или намаляване на кърнинга — напр. при “ГТ” или “АV”. Сегашните програми за предпечатна подготовка позволяват за всеки шрифт да настроите автоматично кърнинга за различни двойки знаци. Но тъй като немалко шрифтове са правени от компютърджии, а не от художници, често се налага да се коригира на къра кърнинга на някои букви — особено в заглавията, където най-вече си личи.

Какво е кегел?

Кегелът е един от основните показатели на шрифта. Това е големината на буквата (type size или font size). Измерва се в пунктове. Според англоамериканската система Пайк (Pica), 1 пункт = 0,353 мм. Тя се използва по подразбиране от основните програми за предпечатна подготовка като QuarkX­Press и Adobe InDe­sign. Най-често срещани стойности в практиката са между 8 и 12 пункта. От оловната ера са останали и имената на различните шрифтови височини: 3 пункта — брилянт (bril­liant), 4 — диамант (dia­mond), 5 — перла (pearl), 6 — нонпарей (non­pareil), 7 — миньон (min­ion) или колонел (kolonel), 8 — петит (petit), 9 — боргис (bor­gis), 10– гармонд (gar­mond) или корпус (kor­pus), 11 — философи (phi­los­o­phy), 12 — цицер (cicero) или пика (pica), 14 — мител (mit­tel), 16 — терция (ter­tia), 18 — парагон (paragon), 20 — текст (text), 24– два цицера или двойна пика (dou­ble pica), 28 — двоен мител (dop­pelmit­tel), 36 — канон (kanon), 42 — голям канон, 48 — квадрат (quad­ra­tus), 54 — голям мисал (missale), 60 — сабон (sabon).