Ръдиърд Киплинг - Неблагословени влюбени Киплинг - корица

 

Входната врата към ада

Ще кажат: “Вкуси плода забранен.”
Но Бог дари ни го. Защо си знае Той.
А отговор ще праща до последния ми ден,
камбанен звън, зовящ ме към покой.
С отвъден ужас той бие - може би -
последен, погребален удар “Ендърби”.

Джин Инджелоу

 

Имало едно време Съпруг, Съпруга и Трети. Всички били неразумни, но най-неразумна от всички била Съпругата. Съпругът би следвало да наблюдава Съпругата, която би следвало за избягва Третия, който би следвало да си избере собствена съпруга, като отначало я ухажва най-съвестно и пред очите на всички по време на разходките с коне около Джако или обсерваторията. Забележите ли младеж килнал назад шапаката си, да гони побеляло от прах пони със скорост петнайсет мили в час, за да стигне навреме за срещата си с любимата, която ще бъде поласкана от неговото усърдие, ще ви обземе, естествено, симпатия към този този младеж. Ще му пожелаете успех в кариерата, неговите материални проблеми ще ви станат близки до сърцето, а в най-тържествения ден ще му подарите щипки за захар или дамско седло - в зависимост от вашата щедрост и вашата банкова сметка.
Третият галопираше в подножието на хълмовете, но за да се среща с Чуждата Жена. А и когато се катереше по тях, го правеше със същата цел. Съпругът беше в Долината - той печелеше пари за Съпругата, за да купи тя рокли, гривни по четиристотин рупии и подобни евтини предмети. Той работеше много и всеки ден изпращаше на съпругата си писмо или картичка. Тя му пишеше също всеки ден, за да му признае, че очаква с нетърпение завръщането му. Докато тя пишеше тези приятни слова, Третият ги четеше през рамото й, и се смееше. След което двамата заедно отиваха до пощата да ги изпратят.
Симла е странно място, със странни обичаи. И ако сте живели там най-малко десет сезона, никога няма да ви осъдят въз основа на косвени доказателства, които съдиите смятат за най-малко достоверни. Поради тези причини, и поради някои други, на които няма смисъл да се спирам, решително отказвам да потвърдя дали отношенията между Съпругата и Третия прекрачиха границите на приличието, но даже и да са прекрачили - вие би трябвало да имате собствено мнение по този въпрос! - несъмнено това е станало по вина на Жената. Тя беше любвеобилна като котенце и на вид - самата невинност. Всъщност притежаваше мъдростта на преживяното. Беше порочна. Когато маската й падаше, мъжете, зърнали истинското й лице, изтръпваха и бяха готови да се откажат от всичко. Мъжете понякога са много взискателни, а най-малко взискателните от тях са най-дребнави.
Симла е ексценрична по своему към любовните връзки. Случва се някои контакти, зародили се на място и кристализирали в течение на пет-шест сезона, да бъдат възприети също тъй уважително както и свещените семейни отношения. Отношението към такива двойки е като към семейства. Наред с тях други връзки, не по-малко продължителни, и, очевидно, не по-малко сериозни, не успяват да завоюват официално признаване. Някой случаен флирт не по-дълъг от месец получава статус на “подобаваща връзка”, а друг - продължаващ цяла година, е постоянно отхвърлян от общественото мнение. И няма писан закон, който да урежда подобни любовни истории.
Срещат се хора, към които обществото се отнася удивително толерантно, а към други - до крайност нетърпимо. Съпругата принадлежеше към “другите”. Ако случайно погледнеше през градинската ограда, съседките незабавно я обвиняваха, че иска да им завлече мъжете. Тя непрекъснато се оплакваше, че не й дават възможност дори да завърже приятелство. Когато в такъв момент вдигнеше до устните си своя голям, бял ръкав и погледнеше изпод вежди, ви се струва, че е жертва на чудовищна несправедливост, че е права тя, а не всички останали жени. Което беше абсурдно, разбира се. Хората наистина не одобряваха нейната връзка с Третия, но тя бе така устроена, че не бе в състояние да се наслади на спокойствието, дори ако й го предоставеха. Обгръщаше с ореол на тайнственост и тънка интрижка и най-обикновените си постъпки.
След два месеца разходки насаме - отначало около Джако, по-късно до Обсерваторията, до подножието на Джутога, та чак до клисурата на Тара Деви, тя призна на Третия:
- Франк, хората говорят, че прекалено дълго време прекарваме заедно, а хората са толкова отвратителни.
Третият засука мустаците си, и отговори, че добрите хора не бива да обръщат внимание на лошите.
- Но те не само говорят... те и пишат... написали са на моето мъжле, сигурна съм - продължи Съпругата, извади от чантата на седлото писмото от съпруга си и го подаде на Третия.
Беше искрено писмо, написано от искрен човек, който се потеше в долината в своите памучни панталони и копринена блуза и караше с двеста рупии на месец (осемстотин и петдесет изпращаше на жена си). Той пишеше как най-вероятно тя не се е досетила колко е необмислено да дава поводи на хората непрекъснато да свързват името й с името на Третия, че е твърде наивна, за да разбере колко е опасно това, че той, нейният съпруг, най-малко от всички останали иска да пречи на приятните й разходки и е последният човек на света, който ще я ревнува, но все пак би било по-добре, ако заради него, заради своя съпруг, престане да се среща с Третия. Писмото бе изпъстрено с множество приятни за ухото думички, и, докато го четеше, Третият изпадна във весело настроение. Той и Тя така се смееха, че и от петдесет ярда се виждаше как над вървящите един до друг коне раменете им се тресат.
Не си струва да преразказваме техния разговор. В резултат от него на следващия ден никой не видя Съпругата заедно с Третия. Те отидоха на гробището, което, по правило, жителите на Симла посещават само официално.
Погребенията в Симла, когато свещеникът и оплаквачките вървят, а ковчегът върху раменете на носачите се клати и скърца, са сред най-потискащите зрелища на земята. Особено ако процесията минава по влажния, кален наклон при хотел “Радклиф”, който лъчите на слънцето не докосват, а планинските потоци се втурват в долината с вопли и стенания.
Нормално е гробовете да се посещават от роднини, но в Индия нас тъй често ни местят от място на място, така че към края на втората година около гроба на покойника не остават близки, а само познати, които са прекалено заети с всекидневните си неприятности, че да им остава време да навестят своите бивши колеги.
Мисълта да използва гробището като място за срещи, може да се роди единствено в женска глава. Мъжът просто би казал: “Нека хората си говорят. Да се поразходим по главната улица.” Жените са устроени по-различно, особено такива като Съпругата. Третият и тя се наслаждаваха един на друг сред гробовете на хора, с които някога бяха прекарвали часове, а, може би, и бяха танцували на баловете.
Обикновено носеха със себе си голям конски чул, който разстилаха на тревата и сядаха в левия ъгъл на ниската част от гробището, където старите места почти бяха изравнени със земята, а нови не се копаеха. Във всяко добре уредено индийско гробище поддържат готови пет-шест изкопани дупки, в случай на нещастие или внезапни произшествия. В горния край това бяха най-често детски гробчета. Децата идваха тук от долината отслабнали и болни, за да понесат планинските дъждове или хващаха пневмония, докато айите1 ги водеха на разходка след залез слънце из влажните горички. До военните лагери, естествено, копаят гробове за възрастни, макар все пак всичко да зависи от климата и гъстотата на населението.
Веднъж, след като току що бяха пристигнали на гробището, Съпругата и Третият видяха как няколко кули очертават земята. Те замеряха гроб за възрастен мъж и Третият ги попита дали не се е разболял някой сахиб. Отговориха му, че не знаят, но имат заповед да изкопаят гроб за сахиб.
- Копайте - каза Третият. - Ние ще погледаме.
Кулите продължиха работата си с лопатите, а Съпругата и Третият два часа разговаряха и наблюдаваха как онези ровят. Единият от кулите, който изхвърляше с кошница пръстта, прескочи дупката.
- Странно! - Възкликна Третият. - Къде ми е палтото?
- Какво е странното? - попита Съпругата.
- Студено изведнъж ми стана, сякаш тръпки ме побиха.
- Защо гледаш това тогава? - рече Съпругата. - Да си вървим!
Третият стоеше при горната част на гроба и дълго се взираше надолу, без да отговори. Най-после рече, като хвърли шепа камъчета във водата.
- Отвратително е тук. И студено, ужасно студено. Не мисля, че ще дойда повече на гробището. Никак не е забавно да се копаят гробове.
Размениха по няколко реплики и стигнаха до съгласие, че гробището не е привлекателно място. Решиха също, че на следващия ден ще минат набързо оттук и ще продължат през Машобърския тунел до Фагу и обратно, защото всички смятаха през този ден да посетят градинското увеселение в ловния парк на вицекраля. Включително и жителите на Машобра.
Докато се връщаха по тясната пътека от гробището, конят на Третия, изнервен от бавната езда, изведнъж се втурна рязко напред и разтегна сухожилието на задния си крак.
- Ще се наложи утре да яхна кобилата - рече Третият - а тя не търпи нищо по-тежко от юздата си.
Уговориха се да се срещнат на гробището, след като всички досадници от Машобра потеглят за Симла. През нощта се изля истински порой, и когато на следващия ден Третият пристигна на уреченото място, забеляза, че в прясно изкопания гроб над твърдата като камък глина се е събрала вода с височина почти един фут.
- Боже, отврат! - възкликна Третият. - Като си помислиш, че и нас ще ни затворят в дъски и ще ни спуснат в този кладенец!!!
След което тръгнаха за Фагу, кобилата хапеше мундщука и тъй внимателно избираше пътя си, сякаш подковите й бяха от атлаз. Слънцето грееше с все сила. Пътят между Машобра и Фагу се нарича Хималайско-Тибетски път, но въпреки гръмкото си име почти никъде не надминава ширина шест фута. А височината, на която се издига от долините, е от хиляда до две хиляди фута.
- Най-после отиваме и в Тибет - жизнерадостно възкликна Съпругата, когато се приближиха до Фагу. Тя яздеше откъм скалите.
- В сърцето на Тибет - продължи възторжено Третият. - Далеч от хората, които говорят простотии, и от ревнивците, които пишат глупави писма. С теб отивам и на края на света!
От завоя се появиха няколко кули, които влачеха греди, кобилата, като истинско плашливо създание, отскочи настрана и се изправи на задните си крака.
- На края на света - повтори Съпругата и с неописуема нежност хвърли бърз поглед към Третия.
Той се усмихваше, но преди още да отмести поглед, усмивката застина върху лицето му и се превърна в нервна гримаса - така се хилят хора, които се чувстват неуверени върху седлото. Изглеждаше сякаш кобилата ще падне върху задницата си, ноздрите й се издуха, тя просто не можеше да проумее какво става. Нощният порой беше размекнал Хималайско-Тибетския път по краищата и земята под копитата й поддаде.
- Какво правиш?! - извика Съпругата.
Третият не отвърна нищо. Продължаваше нервно да се хили и пришпори кобилата, която правеше усилия да стъпи върху твърда почва. Започна се борба.
- Скачай, Франк, скачай по-бързо! - закрещя Съпругата с все сили.
Но Третият сякаш бе залепнал към седлото, лицето му побеля и посивя, гледаше я право в очите. Тогава Съпругата се наведе към неговата кобила, за да я задържи, но вместо да я улови за юздата, заби пръсти в ноздрите й. Кобилата отметна глава от болка и се строполи надолу с цвилене, а заедно с нея и Третият, от чието лице така и не слезе нервната усмивчица.
Съпругата чу шумоленето на безброй малки камъчета и на свличаща се пръст и глухият звук от удара на двете тела някъде долу. После всичко утихна и тя започна отново да уговаря Франк да слезе от кобилата и да продължи пеш. Но Франк не й отговаряше. Той лежеше под кобилата си, на деветстотин фута надолу в пропастта върху смачкани класове маис.
Когато завръщащите се от вечерна разходка яздеха по покритата с вечерна мъгла пътека, те срещнаха обезумяла жена върху обезумял кон. Тя се люлееше на седлото към всички посоки на света, очите и устата й бяха широко разтворени, косите й стърчаха и от това главата й наподобяваше рисунките на горгоната Медуза2. Един от мъжете с риск за живота си спря коня, смъкна от седлото омекналото, отпуснато човешко тяло, постави го да приседне на пейката в очакване на някакво обяснение. Трябваше да се изчака повече от двайсет минути, след което жените отведоха пострадалата на дамската рикша. Тя така и не затвори устата си, така и не свали ръкавиците за езда.
Съпругата прекара на легло следващите три дни, които и без друго бяха дъждовни, така че пропусна погребението на Третия. Положиха го във вода с дълбочина осемнайсет дюйма3, вместо онези дванайсет, които предизвикваха такова отвращение у него.

 


1 Айя (инд.) - бавачка.
2 Медуза - най-малката, но и най-страшна и единствена смъртна от трите горгони в древногръцката митология. Изобразявали са я с коси-змии. Убита е от героя Персей.
3 Дюйм (хол.) - мярка за дължина, равна на 2,5 см