Петър Тодоров - Лични свидетелства Лични свидетелства - корица

 

Превратът

 

23 септември 1922


- Молим за извинение.
- Заповядайте, господине.
- Аз съм Ваш съгражданин - майор Никола Рачев. Приятелят ми е полковник Цанев.
След като замоли да бъдат пуснати завесите на прозорците, Рачев добави:
- Познавам Ви по Вашите статии и по речите Ви от Народното събрание.
Благодарих и не можах да скрия учудването си от тези двама странни гости.
- Нашата работа - продължи майорът - е малко особена, поради което правим запознанствата си направо и без посредници.
- На Ваше разположение съм, господа.
- Засега искаме да проверим само дали тук има мъже, които, като говорят за България, са готови да мрат за нея.
- Такива хора Вие ще намерите, разбира се, навсякъде.
- Нужни са и волеви политици - добави другарят на Рачев.
- Но за какво собствено са Ви потребни? - запитвам аз, още по-учуден.
- Стамболийски трябва да бъде свален! - определи задачата накъсо и спокойно полковникът.
Рачев отсече грубо:
- Той е опасен за България и ще си отиде. Въпросът е само да бъде без жертви.
- Разбирам, чрез изненада от войската, но с какво ще услужи един редник на Вашите големи решения?
Бръчките по лицето на Рачев се уголемиха и му придадоха още по-сурово изражение.
- Трябват ни общественици. Делото наистина е чисто военно и ние Ви говорим от името на действащата войска. Войската не ще прави правителство.
Не възразих. Бях държал наистина много речи за събарянето на Стамболийски.
- От името на групата, която подготвя промяната, поканваме Ви - продължи той - да вземете участие в бъдещето народно правителство.
Двамата господа създадоха веднага впечатление на много сериозни хора, обаче това предложение дали не идва от мечтатели, пленници на някое опасно увлечение?
Аз започнах да им развивам моето политическо верую, че на власт трябва да се идва само чрез народа. Разбира се, че това не ще стане веднага, но когато нашият обществен живот престане да се движи от политическата лъжа и насилието.
- Ние ценим школата Ви, но тя не ще помогне днес на България. Войската и волеви общественици - ето решението.
- Защо трябва да бъде премахнат Стамболийски по Вашия начин?
- А за какво по Вашия?
Мълчание.
- С увлеченията си Стамболийски ще извърши противонародно дело.
- Във външната политика?
- Във външната и във вътрешната - заяви полковникът. Никой не може да каже докъде би стигнал.
- От партийните лица ние искаме една жертва - добави Рачев - да изчезне озлоблението едни против други...
- Заради България - прекъсна го възторжено полковникът.
- Значи новата управа ще обхване всички течения? - попитах аз.
- Да, времето го налага!
Замълчах и не отговорих. Полковникът добави:
- Виновници за нещастията можем да намерим навсякъде, но ще видим ли най-после всички общественици наедно за възраждането на държавата?
- Днес партийното себелюбие е еднакво недостойно, както и прикриването на страха под програмни съображения - троснато се обади Рачев.
Не отговорих.
- Политическите хора - добави полковникът, - трябва да разберат, че с речи и вестници опас ността не ще бъде отстранена. А управлението, както вече казах, не е за военни.
- Мога ли да споделя Вашето предложение с двама най-видни партийни другари?
- Не, ние не слагаме пред Вас дневен ред за партийни събрания!
- Чакаме личния Ви отговор - добави Рачев.
- Мога ли да ви посоча други лица от нашите среди?
- Всички са добри, но искаме Вашето съгласие.
- Тогава няколко въпроси: обсъждани ли са задачите на бъдещата управа?
- По този въпрос ще говорите с друго лице.
Отново мълчание.
- С лицето, което ще състави управата, ще се разберете лесно, повярвайте.
Разговорът продължи още малко. Реших, че групата с която са свързани господата, трябва да бъде подпомогната.
- Благодаря Ви за голямото доверие.
Двамата офицери ми стиснаха ръката продължително. Като се извиниха, че не могат да останат по-дълго, те изчезнаха също така безшумно, както се появиха.
Този пръв разговор с организаторите на промяната, който имах през есента на 1922 г., показа, че промяната не се подготвя за “закрепване на господството на буржоазията” или за осигуряване на управлението на старите партии. Вдъхновявани от голямо обществено чувство, дейците не са искали да отстранят селото от обществения живот. Не селото, а някои негови водачи са били считани за опасни.
Участието на представителите на всички обществени среди трябваше да придаде народностен характер на новата управа. Нейният произход беше много по-дълбок и задачите є много по-големи. Организаторите целяха смяната на системата, призната вече от всички за порочна, но не и възстановяването на политиката на лицата, отстранени вече от Стамболийски.
Още в началото, организаторите искаха изтъкването на нови хора, а представителите на войската заявиха, че ако в промяната бъде замесена съдбата на затворниците от Шумен и Сливен, не ще бъде създадено необходимото въодушевление.
Новата управа трябваше да групира силите на народа, включително и Драгиев. Не биваше да има разпръскване, създадено от превзети разбирания, - класов или съсловен характер.
В началото на 1923 г. Стамболийски разтури Народното събрание и аз наблюдавах предизборната машина, която черпеше своята сила от никога неизчерпаемото политическо насилие.
Безобразията, които управата и съюзът нямаха време, или не можеха да измислят, бяха внушени от местните заинтересовани политически властници. Лекомислието на градските гамени, които бяха създали отдавна системата на политическото безчестие, се допълни сега от оригиналните изобретения на парцаливеца от село. Предизвикваше се войската, която пазеше реда. Така почти всички противници на Стамболийски бяха изгонени от Народното събрание.

 

28 април 1923

Наблюдавам министър-председателя Стамболийски, когато иска да ни убеди, че е почти всичко в нашата държава. Партиите вече не дишат, стопанските организации замират, в страната постепенно настъпва мълчанието, както при старите монархии. При все това нито богатите оранжеви украшения, които блестят около водача, нито големия жребец, на който се движи понякога по улиците на столицата, още по-малко масите, които се тълпят около него от възторг, любопитство и раболепие, му дават осанката на големия владетел.
Стамболийски не е без способности да раздвижва въобръжението на масите. Вместо досегашната откъснатост на управника от народа, за подчертаване достойнството на водачите, което за съжаление в повечето случаи е липсвало, Стамболийски нарежда често полурицарски шествия, повишено празнично настроение, което го поставя в изключително осветление.
Александър Стамболийски прави много да привлече любопитството на масите. Привидно спокоен и самоуверен, той чувства обаче острата болка на няколко рани - осиротяването от много стари другари, които го отрекоха и не особената годност на повечето от младите, които го заобикалят. Освен това, когато македонската чета е направила разходки из Кюстендилско и е налагала наказания, военните власти не са защитили населението.

1 май

Ден на възторзи и младежки увлечения, когато се откриват обикновено широки простори. Но защо да го крия, ден, когато смъртта размаха пред очите ми черните си крила. Донасят, че подготовката на промяната се развива като план преди сражение. Разузнавачи проникват и следят навсякъде. Определени са вече групите за овладяване на по-важните центрове. Всичко се развива отлично. Но нима една непредпазлива дума на някой от посветените не може да събори върху главите ни цялото съзаклятие?
Нека днешният ден остане само на светли упования.

2 май

Днес група оранжевисти се движат из по-шумните улици като че ли, за да озлобят хората, които нямат никакво отношение към политиката. Десетниците им бяха по-спретнати. Някои уверяват, че били запасни подофицери от селата.
Как може да се разчита на тази плашлива тълпа, която ще бъде разпиляна още първата минута?

3 май

Изборният успех на правителството опустошава нравствено все по-големи длъжностни лица, които почват да се движат из главните улици вече с оранжеви халати. Хиляди граждани навеждат безпомощно глави пред дръзката диктатура, която и за минута не допуща, че є са преброени дните.

4 май

Освен войската, никаква друга сила не бива да вземе участие в промяната, защото тя никога не би била достатъчно възнаградена за малката є помощ. Превратът трябва да се очисти от всичко, което може да го изложи вътре и в чужбина.

5 май

От новопрестолната столица на ул. “Врабча” се издава второ предупреждение към българския народ: до десет дни всички верни на селското господарство трябва да дадат клетва, че ще го бранят с живота си.

6 май

За да подчертае вече завършената подготовка и разсее съмненията на гражданската група в успеха, едни от най-енергичните организатори ми казва:
- Вярвайте, че ще срещнете повече хора, готови да умрат за България.

7 май

Освен оранжевистите, които продължават да окуражават чрез музика в София, правителството разчита и на своите сили в селата. Но ще ги намери ли то в идващия летен работен ден, когато те ще бъдат погълнати на полето?

8 май

Носят се слухове за някакви “черни списъци” с имената на видни личности и на някакви масови заточения и даже за “нощи на разплата”.
Кой ги създава? Безсилието на политическия свят от миналото или безсилието на властта да разкъса непроницаемата тревожна завеса около нея?

9 май

Големите размествания на войската са временно преустановени. Разпращането на политически противници из селата и малките градове - също. Прекратено е спирането на вестници. Даден е временен отдих, понеже главните партийци са решили да чествуват Стамболийски като общественик, писател и държавник.
Той още четиридесет години ще бъде славословен за двадесет и пет годишна публицистическа дейност. Не е управлявал и три години, но бил вече преустроил основно нашата държава. Като политик на международна основа, създал бил връзките между България и Европа. Чествуването ще стане в скромна домашна обстановка, при което ще бъдат поканени да присъствуват двадесет хиляди верни деятели на съюза, въоръжени с пики, отсечени от близките гори.

10 май

Срещите между по-важните дейци зачестяват. Пристигат “пътници” от провинцията - на брашно, на прежди, на други стоки и материали. Узнавам, че всички са обладани от пълната вяра и успеха.
Нашите пламенни приятели от Варна например не искат отлагането на определената дата.
- Ще излезем подобно на руските моряци от Кронщад - казват те.
Техният идеализъм е безкраен, нашият обаче докъде ще ни стигне?

11 май

Проповедите за гражданска война от правителствените среди се засилват: ще рушат гнездата на “черните блокари”, ще палят банки, които поддържат убийци.
На София, на нея є трябва само един удар...
Нападателният тон на управата се обяснява и с надигнатата вече глава на селото, което ред години е стояло с наведена пред почтените управи на другите партии.
Хората от старите политически среди започват да съветват да се преустанови борбата чрез печата и събранията, за да не се дават повече жертви. Да оставим Стамболийски “да се погребе” сам под развалините на своите прегрешения.
Ново доказателство, че ако ще трябва да бъде - има само едно средство за промяната.

12 май

Под предлог, че влива свежа кръв в управата си, Стамболийски сменява и размества много често своите министри, независимо от качествата на хората. Това прави невъзможно спокойното творчество.
Често се запитвам: каква ще бъде дейността на разнородната съзаклятническа управа? Лица нови, незатънали още в своята партийност; ще се считат ли те представители обаче на друга, свърхпартийна сила? Кой ще даде плана за работа? Кой ще набележи главните строителни линии? Вниманието на военните е погълнато в друго направление, бъдещите министри още не се срещат, нито познават. Какво ще предприемат те като управници? Не е разрешен и въпросът - ще остане ли управата по-дълго, или след промяната ще я отстъпи веднага на други?
Изглежда, че ние не ще дадем само политическата завеса на удара.

13 май

Шепне се за предстоящо сблъскване на правителството с македонци. Подобно на известни насекоми, тези, които разпространяват слуховете, предчувствуват нещо във въздуха.
Да се отстрани напрежението, създадено от днешното особено положение - това е искането на всички. Никой от непосветените не долавя характера на решението, което зрее в тъмнината. Създадените настроения правят вече заговора една необходимост, а някои говорят за него с една видима тревога.
Това, което допускат вече едва ли не всички, не е сериозно, не ще да стане - казват си правителствените сънливци и сумтящи обръщат главите си на другата страна.

14 май

Узнавам от военни среди, че са правили напомняния на най-високото място вече няколко пъти, че правителството на Стамболийски няма да остане, ако управлява по същия начин. Отговорът бил, че то е единствената законна власт, посочена от народа и от Короната, и трябвало само да бъде съветвано да не създава ненужни раздразнения.
Като отговор, най-важните лица от Земеделския съюз, заявяват:
- Черните блокари да не чакат помощ нито от генерали, нито от Царя.
Връзките на Стамболийски със селото напълно го осигуряват в борбата му, както той се изразява със “старите политически дънери”.
Тази борба с тях би го поставила даже в едно добро осветление, той би даже победил, ако не бяха другите му прояви, които създаваха опасния обръч около него, от който той не можа да излезе.

15 май

По кои пътища се долавя, че се готви нещо, та мнозина дори предлагат своята помощ? Някои от тях не напомнят ли онези планински овчари, които вместо да дадат храна, пратиха някога турците срещу нашите въстаници?
Късно след полунощ водим разговор по положението. Въодушевен млад адвокат ме убеждава, че Стамболийски може да бъде отстранен само с военна сила.
- Но ако тя не иска да се меси?
- С други удари.
- Земеделското движение е масово увлечение и ще остане ако махнат неговите водачи.
- Съгласен, но все пак Стамболийски трябва...
- Да се свали, нали? - прекъсва го третият другар - офицер.
- Да.
- Слушай, Иродите на улицата са много опасни. Остави ги по-добре!
- Как така?
- Защото ако аз кажа нещо като това на другари - офицери, даже приближени на Стамболийски, те вярвам да го забравят още при раздялата, но ако... - И той замълча.
- Но ако? - попита адвокатът.
- Тази епидемия на удари чрез оръжие, която е заразила вече мнозина, трябва да спре, защото измяната следва всякога рицарския подвиг като една неотстъпна сянка.

16 май

Узнавам, че са дадени нови нареждания до главните възли. Щяло да се действува независимо от мястопребиваването на Стамболийски. На какво се дължи това негово обаяние между голямата част от селското население? Десетки хиляди човеци вървят подир него само заради широко разпилените обещания.
Селото отдавна копнееше за управници, които ще се отнасят със съчувствие, човешки към него. Вместо това нашите политици изчезваха години от неговия поглед, закрепостяваха се в партийните клубове до второ пришествие, когато настъпваше втората изборна жетва.
След това дойдоха войните, които загребаха хамбарите, сложиха големи задължения над тези пчелни кошери. Селото е гледано винаги с пренебрежение от нашите високомерни политици. Стамболийски възбуждаше в селото известно упование. На първобитното селско въображение не трябва много, за да си създаде Бог.

17 май

Потвърждаване на нощния разговор.
Неотдавна един военен, на когото е била поставена задача във връзка с подготовката, е заявил, че не може да я изпълни. Причините: клетвата, дадена на Държавния глава, силата на Стамболийски и т. н. Важното е - неговото изявление: това което му е поверено досега, ще остане заключено в него. Този човек не е вече съзаклятник, но си остава войник.

19 май

Необясними са надеждите на някои политици, че Държавният глава сам щял да смени Стамболийски. Не допускам също така, че той ще се намеси в острата борба между правителството и противниците му.
Короната може да каже, че е свръхпартийна и остава народът да решава. Също така няма спор между парламентарното мнозинство и изпълнителната власт. Самочувствието на организаторите на преврата е толкова голямо, щото те не искат да допуснат привличането на неотговорни сили, които някога ще искат отплата.

20 май

При все, че всичко било готово, изглежда, че грижите за самото излизане на предна линия са още много големи. Налага се подготовката да бъде съвършена, особено по отношение на тия, които не са обладани напълно от ореола на подвига и дълга и ще изтъкнат нарушаване на чинопочитанието, липса на заповед от горе.

21 май

Двама партийци, доловили вероятно нещо, ме запитват не е ли уместно да се предупредят другарите в Шумен за това, което се подготвя? Вместо да се питаме какво ще вършим, ако заговорът не успее, трябвало да питаме затворниците за бъдещите им искания! Разбира се, всички от тях очакват председателството на бъдещата управа. Какво ни биха помогнали? Няма ли опасност някои от тях, изпуснали непредпазлива дума, да сгромолясат над главите на всичките непоправими нещастия? Или да искаме разрешението им да почнем? Желанието да се предупредят затворниците показва до каква степен господствува още душата на клуба, как се чувствуват незрели хората без партийните жреци. Никакво предупреждение на затворените! Нека всеки носи своята отговорност, която историята му определя. Нека всеки понесе и съдбата си, която провидението му готви!

22 май

Когато по повод побоите на гара Долник Дъбник, Стамболийски каза, че е щастлив, че народът е открил истинската конституция - свещената цепеница - той каза една истина, макар и със своя груб израз.
Силата определя характера на основните, органически закони. Също така - и отношенията между разните обществени среди. Като победител, Стамболийски си осигурява властта. Открива сам железопътната линия Хасково - Раковски, приема шествия на своята оранжева гвардия, влиза в градовете тържествено като завоювани области, държи унизителни речи на гражданите им. След това заявява на всички, че ще разполага с власта, докогато желае.
Ние имаме странна държавна форма: народовластие - умъртвено в предварително подписаните депутатски оставки; диктатура - разкисната в най-простовата демагогия.

Следобед

Борбите между първите земеделски водачи не престават и продължават със страстта на старите партии, засилена от злобата на обикновения човек, което често завършва с брадвен удар по челото.
В Народното събрание и в политическия свят се носят най-тежки обвинения на един министър към други: този се удавил в “спиртни варели”, онзи - в “маслинено масло”, други бил “разяден от метал”, четвърти - “позадушен от женски обятия” и т. н. Непрекъснати раздори, непрекъснато разтление.
Ето защо и челото на шефа започва да се помрачава, често и той започва да излъчва гръмове по своята архангелска свита.
На големите гласове се губят най-напред височините. Политическото тремоло* (* Многократно повтаряне на един и същи звук) засегна най-напред ръководните лица.

23 май

Кой ще управлява, ако промяната излезе успешна? Военните предоставят решението на невоенните, но последните още нямат установено мнение. В тази държава, където до всеки камък ще срещнете по двама души със самомнение на първокласни държавници, не срещам никого от посветените, който би ми казал кой ще управлява след свалянето на Стамболийски.
Би било най-естествено, ако се реши: ще управляват тези, които ще проявят кураж и воля. Но именно военните искат да се оттеглят веднага. Не иска да остане и гражданското лице, посочено за министър-председател.
- Властта трябва да предадем веднага - казва ми той - на конституционните сили.
- Но кому ще я възложи Държавният глава?
- Той ще намери лицата. Задържането є от нас ми изглежда незаконно!
- Но законно ли е раздвижването на войската, вмъкването є в борба с законно, току-що излязло от избори, правителство?
- Ултима рацио** (** Последно средство.)!
- Не ще ли се каже веднага, че превратът е извършен само за да бъдат коронясани отново отговорниците за народните нещастия?
Изглежда, че новата управа ще чака пристигането на “призваните да ръководят народа”. У никой нов не забелязвам желанието да вземе в ръцете си делото на народа и с вдъхновение, присъщо на героя, да твори една нова съдба!
Това създава у мене голяма загриженост и аз, който имах връзка главно с Рачев и Цанков, се опитвам няколко пъти да им изтъкна всичките опасности от предаването на властта на тия, които са сложени в затворите заради националните катастрофи. Народът ще види веднага, че превратът е единствено за тяхното спасение и ново възвеличаване, а това ще бъде престъпление и причина за народното отмъщение.
Рачев казва в заключение, че такова нещо няма никога да се допусне, а Цанков ме увери, че след като размислил надълго, не може да дойде освен до едно заключение: старите грешници да си останат на покаяние, министрите да бъдат по-млади хора с възможности да работят спокойно.

24 май

Една голяма грижа е бързото и безкръвно справяне с всички възможни пречки, за да не се допуснат проявите на комунистическо-дружбашките бойни групи. Двете стихийни движения не трябва да се подценяват от никого. В много градове почти всички виждат нещата в червено-оранжева багра.

25 май

Управата, мнозинството, даже върховният жрец на новата политическа църква, са много неспокойни. Казват, че е пристигнал един въоръжен автомобил с яки стени за Стамболийски. Някои приятели, които бяха изчезнали в по-малките градове, в тишината на които “готвеха своите изпити” започнаха да се завръщат.

26 май

На отиване в Южна България срещнах луксозни вагони. Завесите вдигнати. По блестящите прозорци-огледала само жени - близки на министрите. При нашите нрави и чувство на завист как предизвиква това! Човек неволно се пита: кога тия чеда на опушеното огнище, на обора, са стигнали до разпуснатостта на повърхностния дендизъм*(* Стремеж да се покаже човек като денди (конте).)? Но не е ли човек най-злорадното същество на малката планета? Ако това странствуващо кабаре продължи повече своята майска разходка, то може би ще се върне в столицата с малко закъснение!

27 май

Под предлог да събера средства за нашия радикалски вестник, аз също бях вън от София. Повикан съм от определения вече бъдещ министър-председател, уж да дам обещаната статия за редактираното от него икономическо списание. Върху политическия живот на страната лежи надгробна плоча. Разнебитени са политическите организации, членовете отдавна не са се събирали.
Малките разузнавания, направени от военните между народа, потвърждават, че гражданството би подкрепило навсякъде създаваната надпартийна власт:
- Единствено войската буди надежди - казваха ми мнозина. - Сегашната политическа система е отречена. Нека допуснем просветление и в главите на “страдалците” от Шумен и Сливен, които сега си кърпят дрехите в килиите.
В последното, впрочем, аз малко вярвам.

28 май

Попаднах в средата на няколко наши партийци.
- Стамболийски - каза един - не остава нито една глава да стърчи нагоре.
- Но ще оставим ли държавата в ръцете на неуравновесени хора? - запитва друг.
- Ще управлява, докато иска. В ръцете му са всичките власти - добавя трети.
- Все пак се шушне това-онова - подема първият.
- Какво се шушне? - питам аз любопитно.
- Че някои хора готвели нещо - добавя жена му, която се намесва в разговора.
- Вие изглежда се занимавате доста с политика?
- Та нали имаме близък роднина в Шумен...
- Но представете си, госпожо, а и Вие, господа, - всички опъват вратовете към мене - че се намерят няколко занесени, които решават да свалят Стамболийски...
Мълчание.
- ... и жертвуват за целта, която мислят голяма, всичко. Днешната управа не ги уврежда с нищо. Да кажем едни са офицери, други - народни представители, трети, може би, професори - всички сега на спокойна, хубаво платена служба... и не успеят!
- Но то би било ужасно!
- Но те загиват, което не е най важното, загиват с тях под удара на отмъщението и среди от най-образования слой на народа ни...
- Да, една гражданска война е повече от една война!
- ... На жертвите покой на душите! Но как бихте нарекли Вие, уважаема госпожа, и Вие, господа, след една такава страшна злополука, съзаклятниците, които не излизат щастливи? Герои, погинали с небивало безкористие за една голяма идея, или жалки пакостници, отпочнали една безумна борба, не по техните сили, която причинява разорението на много невинни семейства?
Всред общото мълчание и на госпожите, и на господата, под предлог, че ще пътувам, си взех шапката и си тръгнах.

30 май

От няколко дена се чува за продължителни заседания на “Врабча”. Разискванията се превръщат в непрекъснати спорове, най-важният от които е - постоянните министерски приеми и бунтът на неспокойните кандидати.
“Врабча” не чувствува опасността. Тя е спокойна. “Черните блокари” са смазани. Срещу македонците са изпратени унищожителни групи. Лагерите са разстроени. За военен министър е назначен един роднина на министър-председателя.
От известно време и Стамболийски е изчезнал - навярно за да не слуша честите разправии на “Врабча”. Уморил ли се е вече да примирява, или е започнал да готви промените на основния закон, които ще увековечат неговото управление?
В нашата среда се поставя случайно и прибързано въпросът за положението на политическите затворници.
- Ще ги освободим без съмнение, но това не определя тяхното бъдещо положение.
- Те трябва да бъдат веднъж завинаги отстранени.
- Нима трябва да бъдат съвсем отстранени? Старците могат да бъдат полезни.
- Оставете това сега, обсъдете въпроса после.
- Аз мисля - промълви на своя съсед Михаил Савов, без да обръща внимание на нашите разговори и разхвърлени приказки, - че Главната поща трябва да се превземе от малка, чисто офицерска група, която да действува главно с хладно оръжие. Трябва и скока и главоломната смелост на пантера!

Следобед

Държавният глава считал Стамболийски за голям, оригинален държавник и затова съветвал да се извинят слабостите му. Това се заключава и от външното внимание, с което министър-председателят е обграден. Той е постоянен гост на дворците, които надълго обитава. Също така Царят прави чести посещения на министър-председателя в неговата селска “колиба”.
В тези интересни срещи владее навярно голямо съгласие между потомъка на най-гордата кралска раса, разсеяла някога своите корони и лилии по всички престоли на Европа и наследника на дядо Стоимен от Славовица, който още сам пасе бичето си.
Под повърхността на това единомислие се крият непреодолими разногласия. Далеч от любопитния, неспокоен свят, Стамболийски дирел разрешението на някои несъобразности в нашия основен закон. Въпреки външната студена учтивост, Стамболийски стори много, за да изложи монархията пред народните маси.
Изглежда, че в борбата, при тия привидно приятелски отношения, между селяка и потомъка на Бурбоно-Кобурготската линия, нашият Голиат не ще излезе победител!

Вечерта

Градските партии са разбити. Преследването на властта ги сломи. Те не съществуват.
- Защо да го крием?
- Да, няма ли затаени, скрити сили, които да поддържат временно борбата?
- Хора колкото искате, но куражът и вярата изчезват.
- Дигнете главите, господа - осмелявам се да кажа аз, всичко още не е загубено!
- Не ни говорете само за вестници и решения на управителни съвети!...
- Вие - питам аз заможния човек, който ръководи няколко предприятия, и тази вечер е седнал срещу мен - Какво собствено имате Вие против Стамболийски?
- Наистина, страната е в едно голямо благоденствие, стоките се харчат, нашите доходи са добри. Изглежда, че касите на държавата са пълни, защото почти не ни искат и данъци.
- Тогава?
- Не е мъчно обаче да се посочи основното настроение срещу управлението и в нашите среди. Това е несигурността на тази власт! Като че ли е без корен - плува по водата.
- Да не би някой да я събори?
- Не, тя не успява да заседне в съзнанието на ония слоеве, които крепят здраво една власт. И досега не е намерила своята сигурна, естествена основа.
- Но големите маси, мнозинството в Народното събрание...
- Един път ли сме имали маси и безсилно мнозинство? Ако властта имаше куража да бъде революционна, щеше да бъде ясно на всички къде се отива. Ще претръпнеш и ще се подчиниш по необходимост. Тя обаче не е власт на разумни преустройства. Тя е власт на неподготвени хора, които безобразничат на дребно.

1 юни

Красиви, чудни дни в зелените одеяния на горски царици. Като че нахлува нова кръв в мене.
Кому се мре?
Много пъти чувствувам нужда да поверя тайната си на най-близкия човек, да усетя одобряващ поглед, позволение за жертва. Но тесният свят на един скромен щастлив дом, не ще ли се окаже много по-скъп от голямата, благородна мечта за благоденствие на целия народ?
Ето, децата се борят на тревата, залени от слънчеви лъчи. Майка им разправя колко скоро ще пораснат, ако са послушни. Какви чудни неща ще им купи татко след няколко дни.
Знае се, че Кесаревото не може да принадлежи на Бога, затова нека не излагам на тежка, ненужна проба сърцето на една слаба жена!

2 юни

Прибирането на верните в София изглежда, че е вече напълно привършено.
Във въображението ми изплуват съзаклятническите групи, както в драмите на Юго, които играехме на млади години. Хората пристъпват мълчаливи, бледи с изпитателен и съсредоточен поглед.
Не се пита вече никой сигурно ли е тяхното дело и защо ще загинат. Искат само едно - по-скоро да се започне.
Кой ще ръководи в близката съдбовна нощ, изпълнена с толкова опасности? Няма маловажен началник. Може чинопочитанието съвсем да изчезне и да направлява този, който се окаже най-достоен във върховния час.

3 юни

Заварих при бъдещия министър-председател един от нашите общественици - П.
Привършваха разговора.
- Аз гледам само науката си. Това, което ми предлагате не е за мене. Аз съм с разстроени нерви и не мога да издържам подобно напрежение.
- Съжалявам - каза П. и се сбогува. След излизането му Цанков се обърна към мене:
- Убеждава ме да вляза в една група, която щяла да събаря правителството по “смел” начин. С помощта на няколко родолюбиви организации, които щели да се съединят.
- Кога?
- Наесен, а може би и през зимата, когато Стамболийски ще разполага с всичките си свободни и верни сили в селата!
Цанков стана сериозен след насмешливия тон и добави:
- След няколко дена действуваме.
- Никакво отлагане?
- Никакво.
Доуговорихме това, което трябваше да се впише още в обръщението към българския народ.

4 юни

Никола Рачев дава задача на запасния полковник Цанев - гвардеец.
- Диря те от няколко дена. Къде чезнеш?
- Виноват, изпити държа - гоня правото - и вади бележки от двата си джоба.
- Ще водиш частта, която ще придружава министър-председателя до двореца, където ще се отиде сутринта.
- Разбира се, трябва да завършим успешно, иначе указите ще носим в небесните селения.
- Празни приказки. Указите ще се подпишат тук на земята, в някой от дворците. Но когато изгрее слънцето, за мене няма ли по-важна задача?
- В такъв момент никой не знае, къде трябва по-голям кураж, по-голяма съобразителност и къде ще се понесе по-голяма отговорност. Трябва да се допуска всичко.
- Разбирам - казва Цанев, запалва цигара и заминава спокоен със смачканите записки по гражданско право в ръка, които сигурно вече никога няма да използва.

5 юни

На гарата - строга проверка. Нито един пътник не може да влезе в града, без да представи всички книжа за самоличност, да каже къде ще отседне и колко дни ще престои. Но какво от това, че тия сведения се събират с особено внимание? На едно от тия проверовъчни места виждам запасния полковник Михаил Савов, който се завръща.
Стражарът преглежда книжата и като вижда, че са на бивш военен, оттегля се назад и козирува. Не пусна ли той в тази минута най-опасното лице, което още преди месеци трябваше да обезвреди?

6 юни

Рачев посвещава подполковник С. от един конен полк и иска неговото съдействие.
- Вашата част решава една от най-важните задачи.
Мълчание.
- Много е възможно началникът Ви да не бъде на посоченото място.
- Значи...
- ... че неговият помощник трябва да го замести! Приятелите молят да бъдете на 8 (юни) след проверка в полка. Изглежда, че главната работа ще легне върху Вашите плещи.
- За първи път узнавам Вашите намерения. Когато приятелите желаят...
- Моля, никакви огорчения! Извинявайте, че Ви се съобщава само няколко дни преди акта.
- Без извинения. Щом трябва това да стане, аз съм длъжен да помогна. Задачата?
Следват няколко технически изречения
- Разбрано. В казания час конният полк ще заеме изходна позиция. Помагам на България!
Рачев се отправи към “Александър Невски”, за да срещне друг другар и да му предаде последни нареждания.

Следобед

Съобщава се мястото на “главната квартира”. Не е далеч от вътрешното министерство, коменданството и Централната поща.
Кой може да подозира, че именно в тия най-добре пазени места са събрани хората, които ще отнемат властта на сегашната самоуверена управа?
Трима от най-важните приятели са дирени от полицията. Тя е предупредила собствениците на квартирите, да не им съобщават нищо. Те трябвало да бъдат заловени с изненада.
Запасният полковник Георгиев е трябвало да прави вчера рано сутринта опасни скокове през прозорци и огради, за да избяга от обградената от стражари къща. След това той намерил най-сигурния подслон - във Военното училище.
Наредено е войскови групи да засилят полицейските участъци. Стражари и войници - чада на селото - щели да се хвърлят с настървение върху нас. Нашите намират, че това нареждане е в интерес на преврата. Началниците на войсковите групи в участъците ще обезоръжат по-лесно полицията.

7 юни, сутринта

Гражданските лица - съзаклятници, трябва ли да бъдат събрани вечерта в една квартира, или трябва да бъдат на различни места? Има две гледища по въпроса. Делото е чисто военно. Гражданските лица не се разпореждат, поради което най-добре е да не се хвърлят всички в мрежите на властта.
Другото мнение излиза от психологически съображения. При евентуално усложнение, трябва да се знае, че центърът е на едно място. Когато изпращаш обикновения войник да мре за нещо, значението на което много малко разбира, прикриването на гражданите водачи, с каквито и да е доводи, е от лукаваго.
Казват, че при несполука къщата ще бъде вдигната отвътре във въздуха, за да не попадне никой жив в ръцете на властта.

На обед

Днес е бил един от най-съдбоносните дни!
Вчера полковник Вълков посещава свой познат, висш чиновник на гарата, и го моли да отстрани за следващите дни някои служебни лица и да ги замени с други, които той ще му посочи. Полковникът е дал да се разбере защо иска това.
Чиновникът се явява веднага при министъра на вътрешните работи и му съобщава исканията на офицера, като казва, че не го познава. На въпроса кой ще прави преврата - македонци или войници, чиновникът казва, че не знае. Разговорът става в присъствието на прокурора. Министърът изважда един списък, начело с имената на първите организатори на промяната, и нарежда тяхното задържане.
- Слушайте - казал прокурорът - безполезно е задържането. След два дена ще бъда принуден да ги пусна. Аз познавам тези хора. С насилие от тях не ще можем да изкопчим нищо. Ще се вдигне голям шум. Оставете ме да ги проследя, така ще имаме много повече полза.
Министърът се съгласява. Разкритието на чиновника не дава резултат.

Следобед

Отново се прави опит с железниците.
- След няколко дена, рано сутринта, ще можем ли да разполагаме с няколко готови вагона?
Запитаният, висш чиновник, отначало гледа с недоумение, после разбира и казва, като че ли прави шега пред бесилката:
- Ако пътуваме за друг свят, машина не ще бъде нужна.
Чиновникът, за да разсее тежкото положение, започва да разправя за дезорганизацията, внесена от Стамболийски във ведомството на железниците. Всеки можел да пътува във всички класи, стига да е “организиран”.
- Да оставим за друг път тези разговори, драгий...
- Но, Вие искате да съборите Стамболийски...
- Той вече фактически не управлява!
- Влаковете ще бъдат готови. Аз лично ще бъда там на място.

Надвечер

Както ми се казва, машината действува вече съвършено. Може ли да се спре конникът, когато вихрено гони отстъпващия противник? Може ли да се спре съзаклятникът, да се изпрати на почивка един ден преди големия час?
Приятелите са направили днес ново разузнаване на Централната поща, която най-напред трябва да се завземе през гъст кордон от стражари и войска. Разработва се план до секунда, до сантиметър. Малката “команда на смъртта” ще се разпилее на единици и всеки ще изникне като подводница в уречената минута на уреченото място. С един замах да се отстранят постовете, бързо да се обезоръжи караула вътре. Без предварителни упражнения, това трябва да се сглоби от раз.
Планове!
Но млечната бяла лента на юнската лятна нощ не ще ли ги издаде?

Вечерта

Министерският съвет има в последните дни непрекъснати заседания. Преценявали сведенията, които пристигали от разни места за “нещо, което се готвело”! Някои от министрите вярвали, други се подигравали. Това, за което всички говорят и е станало вече публична тайна, не ще да стане. Съветът взима мерки. “Дежурни министри” ще проверяват дали се изпълняват нарежданията. Снощи е подслушан разговорът между дежурния министър и коменданта - да бъдат обискирани хора в полите на Витоша.
Във военната среда пълно раздвижване. “Дядката” завършил тази вечер инспекцията на гарнизона. Навсякъде срещнал герои със светнали очи.
- Все пак внимание, момчета! Задачата е особена, не е като тези на бойното поле... там, чорт побрал... беше друго!...
Утре вечер в десет часа в главната квартира. Там ще се съберат за първи, а може би и за последен път, другарите от новия кабинет.

8 юни

В ранните часове - последни срещи. Пълна самоувереност и готовност да се разгроми с един удар цялата система.
Около неприятеля - пълно спокойствие, както гласеха комюникетата от войната.

Обед

Нищо ново. Последни сведения за местонахождението на държавния глава, който се разхождал около Кричим.

16 часа

Страшната машина вече бавно се пуска в движение. В страната вече действуват стотиците посветени.
В столицата е спокойно всичко. Като любопитно момче напразно искам да забележа на челото на някой срещнат военен загриженост или да разгадая чувствата, които ще го обземат, когато след няколко часа ще поеме пътя към частта.

18 часа

Цанков искал да ме види. На път за Университета срещам Димо Казасов. Спираме в дома на вестникарите и пием по една бира за щастливия изход. Малко суеверие не е никога излишно. Обсъждаме набърже разни въпроси. На социалисти и на радикали никога не липсват големи планове. Слушам речта на Казасов, стройна и звучна като че ли е следвал школа за артисти. Увлича ме неговия искрящ стил, а мисълта му е винаги интересна. Ние считаме, че новата управа трябва да прокара веднага два основни принципа: свърхпартийност в управлението и законност в цялата страна.
Срещу нас седи един от главните редактори на правителствената преса. Той ни гледа със снизходително пренебрежение, навярно мисли, че готвим събарянето на правителството чрез вестниците на двете партии - социалисти и радикали, чийто общ тираж едва достига шест хиляди броя.

19 часа и 30 минути

Александър Цанков довършва лекцията си. Говори спокойно, протяжно, като проповедник. Неговият баритон увлича, широтата на поставения въпрос, подплатен със социалистическа романтика за настъпването на един по-щастлив свят, кара младите студенти да следват дума по дума неговата мисъл.
Откъде идва това увлечение на професора по политическа икономия? От вярата, че у нас настъпва щастливо спокойствие, че лъчите на големи надежди вече багрят далечините? Или от тъжното предчувствие, свързано с всяка лебедова песен?
Цанков ми каза да си взема топла дреха, защото може би ще пътуваме рано сутринта. Ще отидем двама да поднесем на Царя указите за подпис. Казах му, че с бъдещия министър-председател ще трябва да отидат двете крайности, представени в управлението: представители на Либералната и на Социалистическата партия.
- Мисълта ми допада - отвърна той, - нека Царят види, че за първи път цяла България е събрана.

20 часа

Зарадвани, че ме видяха толкова рано, на вечерята се говори доста много. Децата подражаваха на разкиснатото движение на оранжевата войска, която днес гледаха от прозореца. Жена ми предаваше нови слухове за претърсвания из къщите и задържани лица. Тя искаше да знае какво може да се очаква от това небивало напрежение, на което трябваше само една заповед, за да се разрази в гръмотевици.
Вместо отговор, аз отклоних разговора за училищните свидетелства, за хубавите роклички и за черешите на масата, от които сложих по няколко в устата на децата - ей така - като ласка, или като последен подарък.
Какво повече мога да желая? Жена, отдадена изцяло на своето семейство, деца, които пръскат смях, здраве, надежда; партийно политическо бъдеще с добри изгледи? Нали сам Стамболийски ме кани неотдавна да участвувам в управлението заедно с няколко други млади хора от напредничави партии?
Къде в този мрак, който все повече се сгъстява, блуждаещ като сянка край огради, градини - направо в тъмната зинала уста на опасността?
Красотата на скромната трапеза, където децата бяха започнали своите обичайни закачки, се разпиля веднага щом станах. Под предлог, че ще подреждаме с Тодор Влайков материала за новата книжка на списанието “Демократически преглед”, поисках веднага да изляза. Трябваше да избягна тревожния поглед на жена си, която може би долавяше, че моето посещение е определено за съвсем друга къща. Чия съдба бих изменил, ако посветя още един човек в драмата, която се развива вече от четири часа? Все едно, аз няма да остана вкъщи. Ако тревогата и страданието дойдат в този дом, то нека настъпят няколко часа по-късно...

21 часа и 30 минути

Пристигат един, двама, трима, четири, седем...
- Защо на групи, господа?
- Не сме си давали, разбира се, среща. Искаме само да бъдем точни.
- Идват заедно, може би, за да мога по-лесно да посрещна господата - казва домакинята, бледа, изправена до вратата.
Тя знаеше последиците от разкриване съзаклятието: огънят щеше да грабне и дома, и майката, и децата.
Домакинът Иван Русев, приветлив, с отмерени движения, петербургски възпитаник, без ни най-малката сянка на смущение, подканваше гостите да седнат. Само неговата къща можеше да даде подслон тази нощ на нашата опасна група. Аз си спомних веднага нашето запознанство. В двореца на капитала “Балкан”, в един ъгъл на голямата операционна зала, Русев стоеше надвесен над своята масичка. Той преписваше някакви таблици.
- В тази капиталистическа голяма машина - ми каза той, като му се представих - аз съм последната бурмичка. Не ще загубя нищо, ако червените дойдат и я вземат. Но ние сме граждани и не можем да бъдем спокойни, когато редът, държавата и войската са в опасност!
Идват един след друг куриери, донасят разни сведения. Получават нареждания. Министърът на вътрешните работи бил на театър, по лицето му личала голяма умора. Много от министрите били напуснали столицата.
Всеки звън разклаща нервите.

22 часа

Свикваме с новото положение. Подготвят се телеграми, пишат се укази, посочват се лицата за отговорните места. Препрочита се манифестът.
Александър Цанков казва, че министерската листа не ще бъде съставена нито според партийните управи, нито според коалиционните системи, още по-малко по известната практика на блока 2:2:1.
При разпределението на министерските постове се спори за министерството на правосъдието. Него искаха да вземат представителите на Народно-либералната партия. Възбуденото подозрение от това желание ни застави да се изкажем подробно върху положението на затворниците в Шумен.
Заключение: с осъдените чрез съд ще се занимае бъдещото Народно събрание, с другите - правителството.
Аз казвам: Затворените не са в едно и също положение, но виновни ли са те? В народното съзнание те са осъдени отдавна.
Преценени делата им с нравствените мерила - едните, и другите погубиха надеждите на племето, вярата на народа в нашата държава. Във Втората война*(* Има предвид участието на България в Първата световна война.), купената от чужденците наша намеса е едно престъпление. Това съзнателно престъпление се чувствува и от народа. Балканската и втората война завършиха с нещастия не само заради пустословието на Фердинанд, но и поради престъпната подлост на тия, които водеха страната.
Промяната, която настъпва в тази нощ, не идва в името на една разплата, защото ако новата власт си поставяше тази задача, още много трябваше да отидат при затворниците в Шумен и Сливен.
Може би Стамболийски при настаняването на водачите в двата тиха града е изхождал и от партийни съображения. Искал е да разчисти политическото поле за себе си. Безпорно е обаче, че затварянето им се одобри от народните маси. Войниците, които се върнаха от войните като сенки наистина се убедиха, че отговорността не е само тяхна, че са изстреляли по един патрон без да улучат. Затворниците трябва да благодарят, че някой по-суров вихър не престрига и главите им. Осъждането им действуваше възпитателно и върху останалите граждани, които считаха, или бяха свикнали да считат, че и за поражението при Чаталджа, и за отстъплението при Лахна, и за нещастиято при Добро поле, са виновни само тези, които не се върнаха по домовете си.

22 часа и 30 минути

Телефонните разговори са преустановени преди определения час.
- Работата напредна, нали? - пита госпожа Русева, като поднася кафе.
- Разбира се - отговаря спокойно Кимон Георгиев - тя не е свързана с телефона.
И да е узнало нещо правителството, то вече не е в състояние да отвърне на удара, който вече е наполовина нанесен.
Военният министър вече не разполага с войската си.

23 часа

Телефонните разговори са вече възстановени. Един куриер донася.
- Господ ни помага. Царските автомобили заминават за Казичене.
- Отлично - чува се един глас, - като че ли успехът вече е напълно осигурен.
Едно без покойство изчезва. Държавният глава е тук, а не около чифлика на Стамболийски. Само след няколко часа много от войсковите части и чуждите представители ще запитат за отношението на Държавния глава към новата власт. Бързата среща между министър-председателя и Царя е необходима.
Избягват се и други усложнения. При пътуването си в Южна България, Стамболийски можеше да задържи Царя и узаконяването на новата власт щеше да бъде невъзможно. По този начин се избягва едно опасно раздвоение.
На една масичка се нарежда пасианс.
- Гадая - казва професор Моллов - дали ще дойдем на власт, издигнати от широките народни маси?

23 часа и 30 минути

Идването и напускането на дома не престава. Трябва да бъдем много внимателни, защото в другото крило на къщата живее висш правителствен функционер. Някои са с часовници в ръка.
Мисля си: защо е това нетърпение, господа? Толкова ли сме сигурни, че се движим към благоприятна развръзка?

Полунощ

Пълна тишина.
Само стъпките на засилените патрули оттекват в нощта, светлата юнска нощ. Разговорите гаснат постепенно. Всичко, което е могло да бъде казано е вече казано. Всички чувствуват нужда от малко съсредоточаване в себе си, може би да пообщуват малко с близките си, които са напуснали без да са се простили.

9 юни, около 1 часа

Вратата е само притворена. Двама куриери влизат почти без шумно.
- Противникът не подозира нищо. Стражарите във всички участъци спят на бойна нога, но това те правят от няколко седмици вече.
В оранжевия лагер също спокойствие. Само някои дребни началства поддържат настроението си с чашка и мандолини.
Из града се забелязват само наши офицери. Важните министерства са потънали в тъмнина. Домовете на министрите Стоянов, Атанасов и Муравиев са още осветени.
- Отлично - чува се същият глас.
Двамата господа излязоха отново.

1 часа

Мълчанието и загасеното осветление умъртвява душите. Не мога да се нарека храбър, но не си спомням особен страх през войните. Други нерви ли имах тогава? Или когато водиш борбата на открито, когато гледаш смъртта в лицето, тя престава да те тревожи.

1 часа и 15 минути

- Господа - чува се спокойният глас, - можем да се поздравим с половин успех. Ако властта имаше и най-малкото подозрение, тя не би останала спокойна досега.
Всеки обяснява по своему как в тази столица, с най-различни полицаи, никой не е открил поне една малка тайна. На пет крачки от Вътрешното министерство, в тази къща, от девет часа досега са влезли най-малко стотина души и още толкова са излезли. Само след един час най-видните представители на властта ще бъдат вдигнати от леглата им.
- Негоден човешки материал - казва някой.
- Хората са годни - отвръща друг - но заразата от партизанска проказа е страшна!

2 часа без 15 минути

Начев съобщава: ръководните другари донасят, че са заели местата си.
Ново донесение: предстои завземането на пощата. Групите се събират в сенките.
Очаква се минутата, когато всичко ще литне да смете властта, която всъщност осъди сама себе си.
В този час избегнати ли са вече всички изненади? Ще послуша ли подофицерът-селянин, който може би наистина вярва, че днес селото управлява?

2 часа и 30 минути

Моите мисли са пресечени от спокоен гръден глас:
- Господа, частите излизат от казармите и тръгват към местоназначенията си. Бог да помага!
- Бог на помощ! - всички стават прави.
Някои запасни офицери обличат военни шинели и излизат. Недалеч от нас - два револверни изстрела.
- Заемат пощата! Задачата е след пет минути, но са избързали малко!
Отново зловеща тишина. Долавя се ясно шум на кола по направление на пощата. Отново изстрел и автомобилен шум. Фронтът е вече напълно разгърнат. Не само в столицата, но и в цялата страна. Съзаклятието е в открито движение.
Рязък телефонен звън. Първото известие за успех или тревожен сигнал?
- Добро утро! - прозвуча тенорът на самия Михаил Савов. - Всичко е разчистено. Опитът за контраатака пропадна. Бяхме готови да се барикадираме зад колоните. Започвам предаването на заповеди до гарнизоните.
- Да живее България!
- Да живее! - прозвуча мощно в къщата и в двора

3 часа

Министерството на железниците е завзето. Дават се нареждания да се използват войски в Южна България, за да се предотвратят евентуални смутове. Това разумно решение, което би изменило хода на събитията около Пазарджик, било впоследствие отменено.
Честа картечна стрелба в западните квартали.
- Там се очаква съпротива. До полка са лагерите на големи оранжеви части.Заповедта е да бъде изпитан първо с халостни патрони куражът на тези неопитни зайци.
Голяма конна част прекосява града близо до нашата квартира. Гарата е в наши ръце, влаковете на разположение. Започва товаренето на оранжевистите, които набързо облечени се отпращат към родните им места.

4 часа и 10 минути

Стражата на всички участъци е капитулирала.

4 часа и 40 минути

Целият гарнизон приветствува новата власт. Военното ръководство приема поздравите на войските.

4 часа и 50 минути

Влиза военната група - генерал Лазаров, Дамян Велчев и много други действащи офицери.
- Господа, работата успя без жертви! Това показва колко човешка беше тя!
Господа министри, заемете местата си във Военното министерство.
Пазете България от лична и партизанска мъст и корист!
Дано даде Господ войската ни втори път да не спасява по този начин нашата държава!

5 часа

Първото нареждане на новото правителство: Никакво отмъщение. Новата власт осъжда по-раншните борби между партиите и няма да допусне разплати от тия, които са се чувствали засегнати.

5 часа и 15 минути

При Михаил Савов. Пристига царския човек Скотунов и запитва надменно:
- Кой извърши това?
- Извършихме го ние - отговаря със същия тон Савов - Но Вие кой сте?
- Аз съм... - и следват всички титли.
- Голяма работа! - засмива се Савов и продължава да дава нарежданията си. След излизането на Скотунов, в стаята влизат Кимон Георгиев и Никола Рачев и се прегръщат сърдечно.

5 часа и 30 минути

Министър-председателят с министрите Смилов и Казасов, придружени от една гвардейска част, водена от полковник Цанев, заминават за Враня.
Облегнат на един прозорец на Военното министерство, гледам градината. Кошмарна нощ. Божествена сутрин. Спокойствието е разляно над целия град. Столицата спи. Спи спокойно, разглезена разсипнице, с грехове до очите! Когато се събудиш, очаква те изненада. Може би ти ще пламнеш от бурно въодушевление. Ще ни приветствуваш нас, знайни и незнайни. Ще бъдат безкрайни твоите славословия. Но недей разточителствува с чувствата си, мила моя! Запази поне малко от своята почит и възторзи, за да не се изненадаме, когато чуем след малко старата благодарност:
- Разпни ги!

... Тримата министерски пратеници до Държавния глава трябваше да узнаят неговото отношение към властта, създадена от войската. Не можехме да знаем предварително дали той ще одобри извършеното. А ако се обяви противник на новата власт, докъде ще отиде противодействието му. Отпътувалите другари трябваше да убедят Царя, че всичките съображения против правителството на Цанков нямат значение. Въпросът кой назначава и уволнява министрите става безпредметен при новосъздаденото положение.
Ако държавният глава одобри с подписа си промяната, без да поеме всъщност никаква отговорност, правителството почва да работи. Ако откаже, министрите се връщат обратно и борбата между новата и свалената власт става още по-голяма. Към нея ще се прибави и борбата с Короната. Тази именно борба трябваше да се отстрани веднага. Войската не можеше да отстъпи. Всяко колебание на Короната би насърчило Стамболийски, би засилило опасността. Групата министри, останала във Военното министерство, доби правото да разгласи промяната и да напечата обръщение към народа. Ако отговорът от Враня се забавеше, щеше да се пристъпи към решението, което тласкаше делото към неговия естествен край, т. е. отстраняване на всяко препятствие с всички сили. В такива дни протоколи не се държат, не е нужно и съгласието на всички министри. Не може да се допусне в никакъв случай гражданска война, плод на някакви колебания.
Държавният глава имаше вече свое становище. Той не се срещна веднага с новия министър-председател, който си беше присвоил правото да състави сам правителство.
Само преди един ден Короната подписваше всички укази и закони на сваленото управление, някои от които отричаха основния закон. Те бяха създавани в едно Народно събрание, родено в стихията на бунта. Стамболийски обаче бе посочен от народа за управник. Сега внезапно се явява друг министър-председател, който няма никаква връзка с масите и иска да бъде признат за законен управник. Държавният глава е поставен на изпитание и той изчезва за известно време, като решава да чака. Какво?
Да признаят съзаклятниците по-лесно правото на неговите съображения? Но и да ги признаят, това е без значение, понеже той трябва да подпише книжата, които са пред него.
Не толкова чрез подписа, колкото чрез своето живо дело, Държавният глава трябва да отговори: ще работи ли с тия хора, които му отнеха правото да назначава сам министри или да чака с повишен пулс някой нов вихър, който ще смете неканените гости от двореца? Тропотът на гвардейските коне из парка обаче наближава цветарника и показва, че го търсят.
Възбуден, мрачен, нападателен, новият министър-председател иска да направи своето изложение. Него го чакат и войската, и народът. На Държавния глава предстои да признае извършеното. След голямата война, която премахна много монархии, един трон има още голяма цена, за да се жертвува за някои остарели форми. Превратът би нарушил сериозно основния закон, но кой негов член е бил запазен през изтеклите петдесет години? В съгласие с Конституцията ли баща му обяви война на съюзниците в 1913 г. без знанието на отговорната власт и проигра за първи път големите усилия на народа? В съгласие с Конституцията ли той разтури в 1914 г. Народното събрание и избра със страшни измами друг парламент, сключи съюз с Централните сили, смаза копнежите на едно героично племе? Само преди десет години, в същия този дворец, на същата дата, достигнал върха на своята сила, Фердинанд, пиян в своето пустословие, не разтвори ли широко клапите на новите войни?
Тогава главнокомандващи и министри стояха на колене пред балканския олимпиец, днес неговият наследник трябва да слуша благородните желания на войската и народа, които искат да премахнат безредието, причинено именно от тези войни.
Царят трябва да отстъпи.
Кой разполагаше в този час със силата? Нима войската с една част волева интелегенция не може да измени известни законни положения, без да се съобрази с интересите на дворците?
“Малкият дофен е слаб, казваше някога Алфонс Доде, малкият дофен е болен, ще мре”! Светът страда вече от излишък на тронове, а душата на този народ се разпъваше много години от българската корона.
Мълчанието на Враня изглежда и отдалече загадъчно и може да създаде в някои краища непоправим безпорядък. Повелителна нужда е да се бърза.
- Тук Враня, полковник Цанев...
- Резултатът?
- Вътре приказват. Бяха се умълчали, но шумът започва отново...
- Слушайте, влезте веднага вътре и ...
- Имам ли право, вътре са големи началства...
- Ти си войската там, ти си най-голямото началство и ще предадеш, че за нас среден път няма. Ще изпълним дълга си без да гледаме кой ще понесе последствията!
Без да чака отговор на своето почукване, Цанев влиза в кабинета и след като поисква разрешение да доложи, съобщава горните думи на умълчалото се събрание.
При това енергично становище, Царят подписва книжата и заявява, че той вече не е държавен глава, защото нищо не остава от неговите права. Той бил изменил на своята задача да следи безпристрастно народните настроения и да извива според тях мачтите на държавния кораб.
На възраженията на министър-председателя Цанков, че делото, което той санкционира е дело на войската, дело народно, Царят в обширни логически разсъждения му доказва, че делото не е народно, тъй като народът само преди един месец е бил консултиран чрез избори, а още по-малко е на войската, която не може да има друга воля, освен неговата, на нейния върховен началник.
Може би Борис си казва на себе си: безумни рицари, скоро ще почувствате на какво самооблъщение сте жертва!
Някои твърдят, че противопоставянето на Царя да подпише указите било своего рода алиби. Това било едно особено оправдание пред съборената власт. Други - по-смели, твърдят, че намесата на войската не е станала без неговото предварително съгласие, дадено на полковник Вълков, който стана военен министър след преврата.
Каквото и да се установи някога, себеотрицанието и смелостта на хората, които извършиха промяната, с това не се намалява. Организаторите излязоха да мрат за една Нова България.
Да не подценяваме замисъла им, защото ако превратът беше разкрит, Царят най-малко би защитил жертвите, даже и да беше го одобрил в себе си.
В това време Военното министерство е препълнено с представители на вестници, общественици, чужденци. Телефоните в цялата страна непрестанно бръмчат. Един въпрос се задава постоянно:
- Одобрена ли е промяната от Държавния глава?
- Какво разсъждават още там? - пита гневно новият министър на Вътрешните работи Иван Русев, който се е свързал вече с цялата страна.
- Нима още не е получено решението от Враня? - провиква се учудено генерал Лазаров, който със своя щаб от офицери поддържа връзка с провинциалните гарнизони.

9 часа

Небивало напрежение. Всички схващат, че другарите в Двореца срещат пречки, но никой не знае характера им, нито кога ще бъдат отстранени. Новият министър на Външните работи Калфов е заобиколен от чужди представители и се мъчи да им обясни забавянето на одобрението на Държавния глава, когато едно телефонно донесение на полковник Цанев оповестява подписването на указите от Царя.
Още преди излизането на гражданската и военната група от министерството на войната, учудените софиянци, които се бяха надвесили по прозорците, можеха да наблюдават няколко интересни явления.
Лица, животът на които и преди и след войните, беше крайно съмнителен. Известни юнаци от управлението на Радославов, станали олицетворение на политическо безчестие. Представители на безотговорни организации, излезли сега от мишите дупки, където се бяха скрили. Всички те - възбудени, тържествуващи, с многозначителни ръкомахания, обсъждаха шумно станалото, възхваляваха го безвкусно и с изкуствен възторг създаваха впечатление, че са били най-важните хора през нощта.
Недоумението е всеобщо. Защото всеки знаеше, че освен войниците, тази ранна, самообразувала се манифестация, е спала спокойно в своите легла. Те обаче продължават да се движат, да канят долу при тях едва що събудилите се граждани, да предлагат на офицерските групи своите услуги. Постепенно към тези дръзки безсрамници се присъединиха и други техни другари, със същото малко похвално минало, скачат от файтоните, поставят отгоре народното знаме и с трясъка на познатото патриотарство започват големи шествия. Докога щеше да продължава тази гавра не се знае, ако една група млади офицери, които вероятно познаваха тези хора, не бяха ги разгонили.
Не съм суеверен, но началото ми се стори зла поличба. София наистина може да устрои винаги големи, тържествени шествия, достойни даже да посрещнат и персийския шах. Една сива маса чиновници и толкова още хора, които чакат да ги заместят, са винаги готови да бъдат на линия. Тези среди не създават обаче истинска сила на една власт.
Градът, потискан от свалената управа-място на пълна развала, този град така заплашван от оранжевистите, не може да не се почувствува сега като крепост с вдигната обсада.
Сутрешното учудване се превърна на обяд в радост, вечерта във възторг.
На 9 юни вечерта градът наистина тържествуваше. Това беше външната страна на шествието. По-голямата част от работните маси обаче начело с дейните им политически представители, срещнаха новата власт с недоверие. Те наистина не бяха извлекли голяма полза от управлението на Стамболийски, но ударите, които той нанасяше на “кокалановските” политически групи, отговаряше на настроението на работния свят, засилваше неговите надежди.
В новата власт комунистите ще видят съживяването на буржоазията в България, на “агресивния капиталистически империализъм”, както се изразяват те със своето изчерпателно красноречие. Те нямаха причина да бъдат недоволни от управлението на Стамболийски, от неговия бунтарски език, който често се приближаваше до ударния завладяващ език на руския болшевизъм; също така и от законодателството му, което поставяше даже начало на изземването на капитала. При всички закани на Стамболийски, които идваха впрочем много случайно, че ще строши зъбите на червените български вълчета, комунистите го чувствуваха близък, сроден. Те му даваха своята подкрепа, като подготвяха по- решителните стъпки за борбата с буржоазията. Доколкото тези среди вярваха, че неустановеният светоглед на Стамболийски подготвя условията за избухването на революционния социализъм, промяната на 9 юни събори внезапно техните очаквания, върна историята и те - разрушителите на буржоазния строй, трябваше да почнат отново.
Голямата изненада не беше само за “Врабча”. Изненадата беше особено голяма за комунистическата централа, тази подвижна, вечно будна московска сподвижница, която винаги досега е долавяла всички по-важни политически събития отнапред.
Ако “Врабча”, обладана от лекомисленото настроение на всеки победител, самоуверена и пируваща, посрещна станалото с огорчение, Комунистическата партия, със своя прекрасен шпионаж, стоящ несравнено по-горе от Обществената безопас ност, се почувствува наистина изиграна. По свои съображения, тя не ще изкаже гласно разочарованията си, не ще осъди открито своята разузнавателна служба, ще промълви, че превратът е една от проявите на борбата между залязващите капиталистически групи, но със зъби, скърцащи в тъмнината, ще почне да подготвя веднага своя противоудар.
Вярата на българските комунисти, че ще превземат средите на Стамболийски, при безгрижието на последния, с което разстрои войската, беше извънредно голяма. След настъпилото, тази вяра изчезна. От тук и новото начало, което можеше да се очаква в дейността на нашия комунизъм: открита, съвместна дейност с обезвластения Земеделски съюз.
Излишно е да се изтъква настроението на най-голямата част на земеделските маси срещу новата власт. Страната току-що беше прогласена с увековечаването на селското господство. В оранжеви накити и при крайни изрази, които успокояваха масите, се разнасяше, че последните избори са унищожили “хидрата”, която смуче кръвта на работния селски народ.
Селото се тълпеше около тези странни проповедници: Там бяха старите, които си спомняха турско време, когато данък не се плащаше. Стичаха се и младите, които следвали и недовършили, не искаха да хванат поводите на воловете и да тръгнат за нивата, явиха се вече и жените от село с лачени чепички и с повдигнато любопитство от непрестанните кушии на оранжевата кавалерия.
Летящите групи на комунистите използваха словото денонощно. Те считаха масовите селски сборища прекрасно средство за настройване и пълно покоряване на душите. Всичко се развиваше в един устремен темп...
И само в една нощ цялата планина от мечти се катурна през главата.
Нашата капиталистическа класа, без всякакво минало, съществуваше повече в изкуствените построения на комунистическите дейци. Числено тази класа е много малка, за да създаде настроение за новата власт. Тя няма революционен огън, за да излезе на улицата, а при това положение първият ден беше много неопределен, за да изясни своето настроение. Разпокъсана в разни групи, свикнала да се произнася за сигурност на дадено предприятие само след съставянето на неговия баланс, тя и тук запази едно отношение, което отговаряше на нейната пресметлива и спокойна природа. Освен това новите управници са обикновени професори, военни в оставка, журналисти, нито един, който да е от бившата управляваща аристокрация, станала известна чрез погромите и портретите є, разлепени в различните питейни заведения.
За тази именно класа новите управници, сложени на отговорни места от войската, бяха временни заместници на тия, които трябваше да се върнат от Шумен. Тя обаче не познаваше нито новите министри, нито военните. Така мислеше нашата “империалистическа буржоазия”.
Промяната направи най-голямо впечатление на запазената, волева интелигенция, пренебрегвана и унизявана от години. Въображението на тези хора беше поразено от изкуството да събереш през девет гори враждуващите партийни хора, да ги обединиш в голяма строителна сила, подкрепена от казармата, решила за първи път да подпомогне разрешаването на важни политически задачи.
- Наистина ли времето е обременено с неща големи и красиви? Да чуем откровенията на хората, неизвестни до тази сутрин!
Излизам от Военното министерство и повлечен от човешката струя се доближавам до мястото, където ще говори новия министър-председател. Аз не се мъча да събера вниманието си, отвлечено от настъпилата умора. Какво ще каже, или какво може да каже на народа?
По какво собствено предварително и напълно сме се споразумели. Първата задача на войската и на нашата малка група политици е свършена и ако се съди от досегашните сведения от страната - разрешена е напълно сполучливо.
Това, което може днес да се обещае, особено от военните, е едно управление от честни родолюбци. Останалото ще дойде от само себе си.
Стига борба, опити и политически проклятия!
На всеки начинаещ управник се допуска самоувереност и малко фантазия!
Месеци наред при подготовката на преврата, аз изживях всичкия възторг на хубавото, смело дело. Затова сега не мога да се увлека от чуждата радост.
Ние поемаме голямо задължение, дръзко хвърляме ръкавицата на силните обществени течения, подготвяме развенчаването на старите водачи. Има защо днес да бъдем повече загрижени от вчера.
Когато посоченият министър-председател избираше своите другари, военната среда не му правеше никакви възражения върху техните политически или лични качества. Имаше безспорна вяра в посочения човек, който ще намери хората, необходими за настъпилото сериозно време. Същото съгласие съпътствуваше и разпределението на министерствата между тях.
Безспорно, че Министерството на вътрешните работи трябва да бъде в ръцете на надпартиен. Така само ще се създаде полиция, над която да не тегне влиянието на градския и селския партизанин.
При толкова млади и образовани люде, останали безработни, при цяло поколение, минало през огъня на войната с кръстове за храброст, при намалението на офицерския кадър, един генерал можеше да създаде от впиянената и разпусната жандармска сган стегната вътрешна сила, която в днешната неспокойна епоха ще има за единствена задача да предовратява различните прояви на злото. Никакви възражения не се чуха против посочването на генерал Иван Русев.
И държавните финанси имаха нужда от здрава ръка. Левът се колебае, лихвите на старите заеми текат, тежките репарации налагат сериозни фискални реформи, общественият служител е в бедствено положение, цялата финансова система, наследена в тази ранна утрин, е заплашена от провал.
Така се разпределяха ресорите един след друг с оглед да се поставят способни хора, които искат да създадат своето дело в живота и за които министерствуването да не бъде едно постоянно странствуване от дюните на Златните пясъци край Варна до дебелите сенки на Чамкория.
Всички бяха съгласни, че нашата “буржоазия” ще държи чрез своята власт последен изпит. Ще се окаже ли тя годна за творчество голям формат, което да остави следи, да създаде епоха?
Бяхме готови да се закълнем сто пъти, че ще се тръгне към широко преустройство. В тази страна реките са без корита, пролет - давят и разрушават, лете - нямат вода да напоят една кокошка. Горите са вече голи скали, скалите се разсипват в порой, който умъртвява най-плодоносните пространства.
Кой има право да говори у нас за безработица? Нека създадем, подобно на старите алхимици, от нашата земя и от благодатното слънце - звънко злато!
Днес наистина няма важно или неважно министерство. От днес ще се гради!
Да, всичко казано е напълно вярно - кристална истина, тя ще бъде и наша вяра.
Войската предаде властта на отговорното правителство и се оттегли, а правителството бе веднага погълнато в своите дела, като първото му нареждане беше да не станат никакви изстъпления.
Водачите на земеделското и комунистическото движение бяха замолени сериозно да наредят до своите хора да не смущават реда, да не се дават жертви.
Властта е силна, единствената сила, която може във всеки момент да се справи с всякакви бунтарски прояви. Да се знае от всеки, че при съществуващите настроения, всяка развихрена страст би причинила неизмерими злини.
А членовете на правителството да почнат веднага своята творческа работа: целта е ясна - да се спечелят хората на труда. Опростяване на данъчната система, облекчаване тежестите на труда, засилено производство, разширена просвета. Нека безшумният творец на нашия стопански напредък почувствува съчувствието на новата власт. Правителството е готово да отпусне земя и на комунистическите кооперации. То иска да отстрани или поне да смекчи противоречията, да развие сътрудничеството на икономическа почва. Нека тези кооперации доставят на бедните слоеве и храна, и топливо. Ние сме готови да ги насърчим!
Организаторите на промяната наредиха до всички служители в полицията да се избегне всякакво предизвикателство и преследване.
Но съдбата, която висне като черен креп над всяко по-светло българско начинание, изневери и този път на нашата държава.
Откъснат от грижите на своите другари, някои от които вече предугаждаха приближаващия се удар, със самочувствието, което не напуска никога мечтателите, Александър Стамболийски не схвана сериозността на своето положение.
Неговото убеждение за лекомислеността на съзаклятието се е засилило от несериозния опит да бъде обезоръжен. Без достатъчно сила, без кураж, групата, която се явява да го залови, изчезва още при първите изстрели на неговата съпротива.
Ако в пазарджишкия участък, действуващата военна група със Славейко Василев не се беше пленявала само от външния блясък на един преврат, а ако беше проучила, подобно на софийската група, сериозно своята задача - съпротивителни сили на Стамболийски, средства за бързото му и безболезнено залавяне, ако Василев беше изпълнил точно инструкциите и беше работил смело и с всичката поета отговорност (инструкциите, които му бяха дадени бяха разработени много по-детайлно от най-деликатната задача, каквато се явяваше завземането на Софийската централна поща), той нямаше да допусне удара на сваления министър-председател и усложненията, които последваха с всичките тъмни страни на една отпочната гражданска война.
Възмущението в душата на Александър Стамболийски бе извънредно голямо. Неговата вяра, че при първия знак за опасност, която грози земеделската власт, ще се вдигне и последната паланка, е стигала необхватни размери. Той живееше с тази вяра, тя му се втълпяваше ежедневно от неговия антураж. И веднага - няколко “момчетии” искат да го смъкнат от височините, на които реално го държеше само неговата необуздана самоувереност.
Така се е родила у него смелата мисъл да отговори на удара чрез контраудар на селските маси. Не само в посока на Пловдив, но и на много места по централната линия имаше сериозни сблъсквания между войската и силни земеделски групи.
Малко ли български чеда загинаха във войните, че трябва и сега да падат?
Имаше моменти, когато нередовните съобщения и още по-нередовните сведения чертаеха в заседателната зала на Министерския съвет призракът на една още по-страшна непозната гражданска война, ако не се вземат незабавно необходимите мерки да се въдвори реда.
Точно в тези бурни дни се постави още веднъж въпросът за затворниците в Шумен. Привидно спокойствие. Затворниците изглежда, че са доволни. Неизвестните случайни хора, които днес управляват не са решили още въпроса: ще продължават ли да управляват сами или ще се отправят в тържествено шествие за Шумен, за да поканят и придружат освободените водачи към свободните министерства.
Ние бяхме провъзгласени веднага за политически парвенюта. Шуменци, които вярваха, че с разговорите си в затвора, бяха убедили света в своята невинност и неотговорност за двата погрома, се обявиха срещу новата власт.
По-късно, освободени, всеки определи различно своето отношение. Едни се отказаха от политиката и поискаха в компенсация прехвърляне на политическото наследство върху техни близки. Други допуснаха временно съгласие срещу осигуряване на стабилно място в Народното събрание. Трети се оттеглиха, подобно на Зевс Зловещия, и зачакаха своето време. Четвърти, той беше само един, започна своите закани още от затвора.
Имаше такива изискани, тънки джентълмени, привидно доволни, примирени. Те благодариха за освобождението и наредиха събирането на пръснатото партийно племе.
Предоставиха на глупостите, които щяха да направят деветоюнците, да ги издигнат отново до политическите престоли.
Незаглъхналите тътнежи на гражданската война смущаваха техните деликатни уши и показваха, че денят за откритото настъпление към властта не е още дошъл.
Далечните им домогвания не останаха скрити и за “деветоюнските шарани - идеалисти”, но тъй като те се оказаха неспособни да отстранят навреме техните прикрити удари, героите на деветоюнската нощ не съумяха да спрат и дръзките пристъпи на политическата реставрация.
Не можейки да вземат никакво смело решение в тази насока, деветоюнците го предоставиха на времето и на случая, който обаче никога не настъпи.
Това ставаше в дните, когато борбите със селските бойни групи продължаваха.