Наръчник по предпечат -
част 1. QuarkXPress 4.0 QuarkXpress 4 - корица

 

Глава 15. Практика за напреднали

 

В тази последна част ще се опитаме да ви дадем някои съвети за работа с основните типове документи, които ще ви се налага да изработвате - книга, вестник и цветно списание. Имайте предвид едно особено важно нещо - компютрите до такава степен облекчиха работата, че можете спокойно сами да макетирате, наберете, излеете и цветоотделите едно издание. Но ако държите на прецизната работа, трябва задължително да работите в екип с художник, технически секретар и редактор-коректор. Всяка от тези професии има своите тънкости, които не могат да бъдат овладени перфектно от един-единствен човек. Затова и много от днешните издания бъкат от правописни и технически грешки. Прочее, не се скъпете, а винаги се консултирайте с тези хора, за да направите нещо наистина добро.

 

15.1. Книга

Изключително погрешно е мнението, че книгата е най-лесното нещо за правене с програма за предпечатна подготовка. Книгите са изключително разнообразни като тематика, размери, оформление и т.н. Тук ще се спрем на една сравнително сложна книга - научния труд. Проблемите при този тип книги идват от наличието на много отделни части, които на всичко отгоре са и трудоемки като изпълнение - съдържание, бележки под линия, графики, библиография, азбучен показалец и др. Вие можете да ги правите на отделни файлове, за по-бързо, а и за по-безопасно. Представете си, че сте пред завършването на книга от 700 страници, която е на 1 файл и програмата “гръмва”. След което не можете повече да заредите този файл. Кошмар! Когато завършите отделните части можете да ги обедините в една публикация с помощта на командата New Book от менюто File (вж. 12.4. Книги (Books). Нещо повече, можете да пренаредите главите както си искате и да уеднаквите стиловете им.

 

15.1.1. Определяне на размер и наборно поле

Първото нещо, което трябва да свършите, е да създадете самата публикация с нейните точни външни размери и наборно поле. Ако нямате технически секретар, който да ви зададе параметрите, трябва да се съобразите поне с две неща: типа на изданието и размера на хартията в печатницата, където ще го отпечатвате. Обикновено най-удобни за работа са А5 или В5 (повече за форматите вж. Приложение 2 - Формати на документи).
Определянето на размерите на наборното поле е цяла наука, но ние нямаме за задача да се спираме подробно на този проблем. Все пак може да ви посочим един сравнително добър и лесен начин за създаване на страница.
Приемаме че наборното поле ще е 3/4 от целия размер на страницата.
Разделете ширината на страницата (нека я означим с L) на 4, за да получите стойността на една част от ширината - L1. Имайте предвид, че става въпрос за ширина на страницата след обрязването. Затова трябва да се консултирате с хората в печатницата какъв ще бъде форматът на изданието след обрязване.
Умножете стойността на едната част на ширината - L1, по 3 и ще получите ширината на наборното поле.
От L1 можете да получите и ширината на полетата. Разделете L1 на 6, за да получите стойността на една част за полетата - M1.
Външното и вътрешното поле трябва да бъдат в съотношение 2:4, а горното и долното 3:6.
Умножете М1 по 2, за да получите вътрешното поле, по 3 - за горно поле, по 4 - за външно поле, и по 6 - за долно поле.
Начертайте си макет на две разгърнати страници. Свържете ъглите им с диагонали
С тези стойности, които вече получихте, можете да изградите една хармонично оформена страница. Задайте стойностите в диалоговата кутия New Document (вж. 3.1. Създаване на нов документ) и вашата книга се появява на екрана.
Е, ако не ви се занимава много с изчисления, прокарайте си диагонали по предварително начертан макет с размерите на страниците ви и засечете размерите на наборното ви поле, като е необходимо да знаете поне един параметър (например ширината на наборното поле). Свържете два диагонала с отсечка, равна на дължината на наборното поле и от едната точка на пресичане пуснете перпендикуляр надолу. Вертикалната отсечка между диагоналите, ще бъде и височината на ваешот наборно поле.

 

15.1.2. Създаване на макет и стилове

Следващата стъпка е да създадете макет на книгата.
Отидете в мастер страницата (вж. 3.10. Маска на страниците).
Определете броя на колоните в карето. Ако правите речник, енциклопедия или нещо подобно, ще ви бъдат необходими две колони (рядко, при големи издания, се използват и три колони). Иначе текстовете за книгите обикновено се изливат в едноколонни карета.
Определете мястото и формата на колонцифрата. Ако ще използвате живи колонцифри, включващи заглавието на главата, по-удачно е да зададете отделна мастер страница за всяка глава.
Поставете декоративни елементи (линии или някаква графика).
След като сте създали макета, можете да създадете и стиловете за оформление на книгата (вж. 8.12. Стилове на абзаците).
Задължително ще трябва да имате стил за основния текст - редактирайте стила Normal.
Създайте стилове за заглавията (предварително трябва да сте наясно колко нива на заглавия ще имате - 1, 2 или повече). Добре е всяко ниво да си има отделен стил.
Ще ви трябва и стил за бележките под линия.
За азбучния показалец (индекса) и съдържанието също е добре да имате отделни стилове.
Що се отнася до библиографията, тя е доста сложна като структура и трудно ще се дефинира стил за оформлението є. За жалост ще трябва да форматирате отделните абзаци на ръка (дори и голямото нововъдедение в 4.0. версията - стиловете за знаци, няма да ви улеснят кой знае колко).

! Най-общо казано трябва да си направите стилове за основните елементи от книгата.

 

15.1.3. Създаване на титулни страници

Обикновено титулните страници се правят отделно от основното тяло на текста. Можете да имате два варианта: титулна четворка или титулна двойка.
Титулната четворка се използва за издания, които обикновено са някаква поредица, многотомници и др. През последните години малко издателства си позволяват разкоша да я използват. При нея първата страница е авантитул, а гърбът - контратитул. Обикновено на авантитула се разполага името на книгата, понякога може да се добави и името на автора. Оформя се с шрифт с по-голям кегел, може и с различно начертание от основния шрифт. На контратитула се отбелязва наименованието на поредицата (ако има - и логото є), броят томове (ако е многотомник), редакционната колегия и името на водещия редактор, логото (ако има) на издателството и др.
Третата страница е титулът, който съдържа името на автора, заглавието на книгата, преводач (ако има), градът и годината на издаване, името на издателството. Обикновено първите три елемента се разполагат в горната третина на листа, последните два елемента - в долната третина. Подравняването може да е центрирано или ляво. Желателно е заглавието да е с по-голям кегел от автора.
Последната страница на титулната четворка съдържа служебна информация: оригиналът, откъдето е преведена книгата и преводач, автор на предговора или бележките, издателство, идентификационен номер - ISBN.
При титулната двойка отпадат първите две страници - авантитулът и контратитулът.

 

15.1.4. Оформление на тялото

След като сте оформили всичко дотук, можете да започнете изливането на самата книга. Първо, трябва да сричкопренесете текста с някаква програма. След което с командата Get Text (вж. 6.2. Импортиране на текст) да импортирате текста на първата страница от книгата (заради титулните страници тя всъщност ще започва от 3 страница).
Ако сте включили опцията Automatic Text Box (вж. 3.1. Създаване на нов документ) текстът ви ще се налее изцяло и дори може да добави нови страници към вашия документ. Добре е да използвате за основния текст серифни шрифтове от типа на Timok например. Що се отнася до кегела, това зависи както от размерите на книгата, така и от вида на самия шрифт (вж. 1.2.6. Кегел). Шрифтове с по-голямо “око” са достатъчно четивни и при по-нисък кегел - 8 пункта. Прието е да се използва кегел 10 пункта или близък до него. Ледингът задължително трябва да бъде по-голям от кегела - 1 до 2 пункта (вж. 1.2.9. Лединг). Това можете да го зададете в настройките - като на опцията Auto Leading зададете от 10 до 20% (вж. 14. Настройки)
Ако някъде абзацът ви завършва лошо - една дума или част от дума на долния ред, може да маркирате този абзац и с промяна на тракинга (вж. 1.2.8. Тракинг) максимум до -3 или +3 да решите проблема.
Същото можете да направите и ако някое заглавие е на последния или предпоследния ред от страницата.
Ако във вашата книга използвате съкращения, е добре в самото начало на отделна страница да направите списък на съкращенията.
В края на книгата (ако е научен труд) се разполагат резюмета на чужди езици.

 

15.1.5. Бележки под линия и текст под илюстрации

Бележките под линия можете да оформите по два начина: или под страницата (по-прегледно, но и по трудоемко), или в края на книгата, или в края на съответната глава. Обикновено бележки до 5-6 реда се оставят на същата страница. Но в научните книги бележките често са по половин страница, дори и повече, което налага да се изнесат след края на главата или на книгата.
Ако имате малко бележки под линия (до три на страница) можете да ги отбелязвате с *, ** и ***. Но по-често срещаната практика е да се отбелязват с цифри. В самия текст оформяйте цифрите с бутона Superior (вж. 7.4. Променяне стила на шрифта).
Когато бележките под линия са на същата страница, те се отделят с линия, дебела 0.5 или 1 пункт с дължина около 5 cm.
Бележките могат да бъдат оформяни с кегел, по-малък от основния, нерядко се използва и курсив (italic).
При бележки, разположени зад всяка глава, е добре отделните абзаци да имат допълнителна разредка (дурхшус), за да се отделят добре една от друга (вж. 8.4. Променяне разстоянието между абзаците).
Текстовете под илюстрации се оформят в отделни карета под или до илюстрацията. Ако има възможност, текстът може да бъде разположен и в самата илюстрация, но трябва да се отчита четивността му (ако е на тъмен фон, добре е да бъде с бял цвят а стилът му - получер - bold). Добра идея е да групирате всеки текст с илюстрацията, към която принадлежи (вж. 4.9. Групиране на карета). Така, ако ви се наложи да промените мястото на илюстрацията, ще вземете с нея и текста й.

 

15.1.6. Съдържание и азбучен показалец

За да създадете съдържание (TOC), трябва първо да създадете списък (вж. 12.3.1. Съставяне на списък (Creting a List). В този списък включете стиловете на всички заглавия, подзаглавия и точки, които искате да влязат в съдържанието. След което от палитрата на списъка с бутона Build създайте автоматично съдържанието (вж. 12.3.2. Създаване на съдържание (Creating a TOC). Обикновено при научни трудове съдържанието се поставя отпред, а отзад - съдържанието на чужд език. При художествената литература съдържанието обикновено е отзад, след основния текст.
Нещата при азбучния показалец (index - индекс) са малко по-трудоемки. Все пак на ръка ще трябва да маркирате всички думи, които желаете да влязат в него (вж. 12.2.1. Палитра Index (Index Palette). Те съответно се появяват в палитрата Index (бъдете спокойни - при кирилски знаци там няма да успеете да разчетете нищо). След като сте привършили с това начинание с командата Build Index създайте азбучния показалец (вж. 12.2.2. Команда Build Index (Build Index Command). Добре е, преди да почнете да маркирате думите, да сте им задали някакъв стил за знаци (да речем получер или курсив). Така по-бързо ще ги откривате из текста, а и ще укажете визуално на вашите читатели, че думата може да бъде открита в азбучния показалец (или речника, ако сте създали такъв). При азбучния показалец можете автоматично да зададете и препратки (cross references). Още като маркирате думата, за да влезе в палитрата Index, включете за нея опцията X-Ref (вж. 12.2.1. Палитра Index (Index Palette) и задайте към коя друга дума е препратката. Недостатък е, че надписите в азбучния показалец са на английски и ще трябва да ги променяте на ръка, но това не е болка ца умиране.
За жалост във версия 3.3 няма да можете да създадете автоматично съдържание. Ще трябва заглавие по заглавие да ги пренесете отпред или най-отзад на книгата (освен ако състрадателна набористка не ви ги е набрала предварително в отделен файл). Напишете страниците срещу тях, като им щраквате по един табулатор с клавишите Shift+Tab. След което от командата Tabs задайте запълване на табулатора с точка и интервал. Така поне част от досадната работа компютърът ще благоволи да свърши вместо вас. По същия начин ще трябва да направите и азбучния показалец. За да се пести място, а и за повече прегледност, той се оформя в две колони. Оформлението на това чудо може да ви отнеме време, колкото създаването на цялата книга. Дано да сте се сетили да го направите предварително на програмата, с която е набрана книгата (обикновено MS Word for DOS 5.0) и да го импортирате като отделен файл.

 

15.1.7. Създаване на библиография

Другото убийствено нещо е създаването на библиография - списъка на цитирани автори. Подреждането е по азбучен ред, като се започва с българските и се мине на чуждите автори. Ето някои примерни оформления:
- Книга от един автор
Иванов, Г., 1995. Земеделие, София, Издателство на БАН, 107-111
или:
124. ИВАНОВ, 1995 - Иванов, Г. Земеделие, София, Издателство на БАН, 1995, 107-111
- Книга от няколко автори
Иванов, Г., А. Петров, Г. Георгиев, 1996. Земеделие, София, Издателство на БАН, 36-38
- Списание
Попов, Т., 1996. Вирусни болести. Растителна защита, 8: 10-16

 

15.1.8. Оформление на корицата

Обикновено тя се прави най-накрая, и то задължително на отделна публикация. Не бива да забравяте, че трябва да се съобразите с дебелината на книгата. Т.е. при ширина на страницата 20 cm ширината на публикацията (при 150 страници примерно) няма да бъде 40 cm, а 41. Още по добре е да си оставите и малко аванс, тъй че може да я направите 42, дори 43 cm. Тук е най-добре да се съобразявате изцяло с капризите на художника, защото най-лесният начин да издъните една книга е, като провалите корицата.

 

15.1.8. Особености при печат

Тук нещата не са особено сложни и повечето от тях са казани в частта за печатането (вж. 13.2.5. Особености при цветоотделяне на паус). Черно-бели книги вадите на паус без угризения. Разбира се, преди това трябва да сте извадили поне две разпечатки на хартия за коригиране (първа разпечатка и т.н. “ревизия”). Трябва да сте поставили всички дълги тирета, “и” под ударение и специални знаци, ако има такива (вж. 6.6. Въвеждане на специални символи), и то още преди първата разпечатка. А след нея много внимателно да сте коригирали всички грешки. Тези операции са заключителни, след като сте наместили всички текстове. На паус можете да коригирате невинни грешки, и то не е особено желателно.
Не забравяйте - отпечатването на паус се извършва с включена опция Flip - огледално обръщане (вж. 13.1.1. Настройване на принтера за печат).
На паус можете да отпечатате текст и щрихови илюстрации (само в черно и бяло). Ако имате снимки или други растерни илюстрации в сивата скала, по-добре е да бъдат извадени на филм. За целта създайте нова публикация с ширина, равна на ширината на филма и произволна дължина. Отворете и двете публикации и с командата Tile Vertically (вж. 3.7. Отваряне на съществуващ документ) ги подредете една до друга. При активен инструмент Обект завлечете всички илюстрации от книгата в новата публикация и ги подредете така, че да остава минимално свободно място, за да пестите от филма. След като завършите тази операция, настройте принтера на новата публикация за отпечатване на файл (вж. 13.2. Цветоотделяне). Самата книга спокойно можете да отпечатате на лазерния принтер, като не забравите да забраните на илюстрациите да се печатат. За целта премахнете отметките срещу имената им под полето Print от кутията Picture на командата Usage от менюто Utilities (вж. 9.8. Проверка наличността на илюстрациите). После техническият секретар ще постави илюстрациите на местата им.

! Ако все пак ще печатате илюстрации на паус, не използвайте рециклирана тонер касета.

 

15.2. Вестник

 

15.2.1. Разчитане на идейния проект (макет)

За разлика от книгите, където макетната страница важи, общо взето, за всички страници, тук ще имате макет за всяка страница. Добре е навсякъде, където нещо не ви е ясно, да се консултирате с човека, създал макета (техническия секретар или художника). В противен случай може да се наложи да пренареждате наново страницата, а това е доста досадна работа.
Предимството на QuarkXPress е, че създавайки каретата за текст и илюстрации, вие можете да видите дали правилно сте пресъздали идейния проект на екрана, още преди да бъдат разположени текстовете и илюстрациите. Нерядко макетът на страницата съвпада с макета от предишния брой и няма нужда да пипате нищо, а само да замените текста в съществуващите карета с нов.

 

15.2.2. Създаване макет на страницата

Макетните страници на вестника можете да създадете по същия начин, както при книгите. Разликата е, че тук, в зависимост от изданието, може да имате няколко макетни страници. Единият вариант е, когато отделните страници на вестника са различни като оформление на колонцифрите и рубриките (например имате средна вложка с друго оформление от основните страници). При втория вариант оформлението е едно и също, но отделните ви макетни страници имат различен брой на водачите за колони - 5, 6 или 7. И в зависимост от това на колко колони ще се разполагат текстовете на страницата, задавате съответната макетна страница. При създаване на наборните полета на макетните страници не забравяйте да зададете размерите на вътрешните полета да са равни на външните. При материал, разположен на съседни страници (т.н. “фалшиво фолио”) или при оформление на средните две страници (“фолио”) можете да си позволите и да навлезете с текста и илюстрациите във вътрешните наборни полета (но не се престаравайте). Всъщност при фолио е добре да разполагате текстовете не на две съседни страници, а на една страница с двойна ширина (по-удобно е, а и цветоотделящата машина ще ви създава по-малко проблеми).
Естествено, добре е всички експерименти по макета да правите в мастер страницата. В противен случай си отваряте двойна работа - един път правите нещата в страницата на документа, а после повтаряте всичко в мастер страницата.

 

15.2.3. Изливане на текст в каретата

Обикновено при вестниците, а и при списанията, се работи с доста файлове - понякога по 50-60, че и повече. Работата под Windows 95 ви позволява да си направите някои улеснения, които ще ускорят работата ви по изливане на текстовете. Ето един бърз алгоритъм за това:
- Създайте shortcut на папката, където се намират файловете на текстовете ви (имаме предвид да го създадете на desktop-а на Windows 95).
- Минимизирайте иконите на файловете. Може да им зададете и auto arange.
- Стеснете максимално прозореца и го изнесете вдясно на екрана.
- Намалете с помощта на средния бутон от контролното меню прозореца на QuarkXPress. Сега отстрани ще виждате и прозореца на файловете.
- Изберете необходимия ви файл и го завлечете в съответното му каре.
- По същия начин налейте всички останали текстове.
Имайте предвид, че текстовете приемат стила, който е зададен на карето (вж. 8.11. Стилове на абзаците). По подразбиране е normal. Но ако използвате стари карета, където е бил зададен стил, то новият текст ще приеме този стил. Същото важи и за карета, където даденият стил е бил променян в течение на работата - новият текст ще се излее с последните промени на стила в карето. Ако имате карета, където текстовете са оформени с няколко стила, новият текст ще приеме стила на първия текст, който е бил в карето. Ако използвате стари карета, трябва да изтриете текста оттам или поне да го маркирате целия, за да бъде заместен от новия текст.
За да бъде животът ви песен, можете да си създадете готови макети за различните варианти на страниците. Това важи най-вече за всекидневниците, където общо взето нещата са заковани в някакви рамки, а и факторът бързина не е без значение. Поставете карета за илюстрациите, текстовете, заглавията, надзаглавията и т.н. Задайте съответните стилове на всички карета. Поставете линиите и полета за рубриките (ако имате такива). Най-добре е да поставите водачи на всички граници на каретата (може да добавите и водачи за колонлиниите). Така, ако изтриете цялата страница, бързо ще можете да възстановите макета, чертаейки карета по водачите. Всичко това, разбира се трябва да направите въз основа на добре изчислени от техническия секретар макети (иначе ще има да си размествате...). След което запомнете съответните страници като шаблони (с разширение .QXT). Когато ви се налага да започнете страница по даден вариант, отваряте шаблона є и веднага започвате да изливате текстовете. По този начин чувствително ще ускорите работата по наливането на материалите.

 

15.2.4. Поставяне на илюстрациите

По гореописания начин може да разполагате и илюстрациите. Всъщност най-добре е отдясно да си разположите прозореца за файловете на текстовете и прозореца за илюстрациите и едновременно да разполагате текст и илюстрации за всеки материал. Впрочем въпрос на вкус. При илюстрациите има една особеност. Обикновено текстът е един и името на файла се изписва върху макета на страницата (стига оформителят на изданието да е бил на кеф). Но илюстрациите понякога са повечко и ако работите по гореописания начин, трудно може да се ориентирате коя илюстрация за съответния материал в кое каре да разположите. Добрият тон изисква всяка илюстрация да има означение (например цифрово), само че понякога на макета можете да видите само означение къде да бъдат илюстрациите, но не и кои да бъдат. Този проблем може да отстраните като във файловите имена на илюстрациите задавате повече информация. Например на страницата илюстрациите са отбелязани с тяхната височина (или ширина). Тогава можете да я включите в името. Например 12-90.tif може да означава илюстрация за страница 12 и с височина 90 мм. Друг вариант е да използвате датата (или броя) страницата и поредния номер - така илюстрация с име 52401.TIF може да означава броя в петък, страница 24, илюстрация 1. Впрочем тази версия на QuarkXPress поддържа дългите имена на файловете и може да именувате, ако желаете, илюстрацията и така: Macka_za_rubrikata_na_Dantcheto.tif.
Обикновено на илюстрациите се поставят черни рамки (най-често 0.5 или 1 пункт). На “тифеците” рамки не се поставят, за да може текстът свободно да ги облива.

 

15.2.5. Поставяне на линиите

Обикновено линиите се поставят накрая, след като сте оформили всичко останало. Прието е междуколонните линии за материала да бъдат с дебелина 0.5 или 0.3 пункта, а хоризонталните разделителни линии между материалите - 1 пункт. (Между другото Hairline е 0.25 пункта, а не 0.5, както бихте си помислили). При негативни текстове, където междуколонните линии също трябва да бъдат светли, е добре да се използват 1 и 2 пункта. Разбира се тези указания са условни, защото наличието или липсата на линии, както и техния стил, се определят от характера на изданието и стила на оформителя му. След като поставите линиите, изключете водачите, за да можете прецизно да нагласите местоположението и дължината на линиите. Ако сте се сетили предварително да поставите в мастер страницата водачи точно по средата на колоните, а сте и включили опцията Snap to Guides, ще поставяте линиите далеч по-бързо.

 

15.2.6. Оформление на заглавия и подзаглавия

Най-добре е заглавията да ги правите винаги в отделни карета. По този начин и по-лесно ще можете да ги редактирате. В зависимост от изданието заглавията могат да бъдат с главни и малки букви или само с главни букви. Ако набраното заглавие е с главни и малки букви и трябва да го преобразувате в главни, използвайте стила All Caps (вж.7.3. Променяне стила на шрифта)

! При кирилски шрифтове може да имате проблеми с Я и Ч, които се изобразяват с точка и малко “ч”. Тях ще трябва да наберете на ръка с натиснат клавиш Shift или Caps Lock.

Много често се използват и негативни заглавия - светли букви на тъмна плочка. Те се правят най-бързо като от кутията Modify, папка Text (вж. 4.12. Диалогова кутия Modify) зададете отстъп на текста за заглавие 1 пункт (срещу Offset) и вертикално подравняване - Centered (от Vertical Alignment). От същата кутия можете да зададете цвят и процент на запълване на карето. Самото заглавие можете да маркирате и оцветите от палитрата с цветовете. Въпреки че сте избрали Centered за вертикалното подравняване, обикновено буквите на заглавието стоят малко по-нагоре в карето. Това можете да коригирате от кутията Character Attributes на командата Character от менюто Style (вж. 7.7. Отместване от базовата линия). Срещу Baseline Shift въведете стойност от -2 до -4 (преценете резултата на око).

! Ако фонът на негативното заглавие е черен, но под него имате и друг цветен фон, от кутията Trap Information на командата Show Trap Information от менюто View (вж. 11.7. Трапинг. Редактиране на трапинга) задайтe за черния цвят Auto amount (+). В противен случай черното ще “прозира”.

Ефектът “заглавие със сянка” можете да постигнете като дублирате карето на заглавието (вж. 4.4. Дублиране на каре). Сега можете да оцветите различните заглавия и с помощта на инструмента Обект или Псевдообект да настроите фино дебелината на “сянката”. Ако сте задали за карето на заглавието “обливане” (вж. 4.23. Обливане на карето с текст), ще трябва да го изключите за дублираното каре, в противен случай няма да можете да видите буквите на сянката отдолу. При заглавия с по-голям кегел можете да си позволите и двойна сянка - три текста с различен цвят и с отстъп един под друг. Добре е да правите ефекти със сянка на заглавие най-накрая, след като сте приключили с форматирането на заглавието, защото иначе ще си усложните много работата.
Нерядко за подзаглавията също се използва някаква плочка (“фаша”) отзад за фон. Ако подзаглавията са едно или две, можете да използвате и каре за илюстрация и да го пратите отзад. Доста удобно за правене на “фаши” е странното каре със съдържание None. Но при повече е по-добре да използвате командата Rules от менюто Style (вж. 8.10. Линии на абзаците):
- В случая използваме опцията Rules Below.
- Задайте максималната стойност за Offset, а това е -2.8 mm.
- Дебелината на линията е добре да е по-голяма от кегела на подзаглавието (например 16 пункта при 12 пункта кегел).
- Задайте цвят и процент на запълване на линията.
- Тъй като е възможно все пак текстът да е малко нагоре от кутията Character Attributes на командата Character от менюто Style задайте стойност на Baseline Shift от -3 до -6 пункта (проверете на око резултата - все пак ние ви даваме ориентировъчни стойности, а те много зависят и от това как е генериран шрифтът от самия му производител).

 

15.2.7. Оцветяване

Обикновено при вестниците не се разточителства с цветовете, още повече че вестникарската хартия не позволява пъстрите и наситени цветове на луксозните списания. Все пак тук освен текстовете нерядко се оцветяват фоновете зад текстовете или илюстрациите (в сивата скала или щрихите). Най-лесно фон на текст може да оцветите с помощта на палитрата с цветовете. Но по-добре е да използвате кутията Modify (вж. 4.12. Диалогова кутия Modify). Оттук трябва първо да зададете отстъп на текста от границите на карето поне 3 пункта (срещу Offset), иначе буквите ще се “залепят” за границите на оцветеното каре. Пак от тази кутия можете да зададете цвета и процента на запълване на фона.
Фонът на илюстрациите в сивата скала или черно-бели щрихи може също да бъде оцветяван. Желателно е не повече от 20%. Можете да промените и цвета на самите щрихови илюстрации (това е възможно и при илюстрациите в сивата скала, но не винаги е удачно).

 

15.2.8. Специални ефекти

С помощта на QuarkXPress можете да създавате безбройни ефекти. Тук сме дали само някои от по-често срещаните в практиката, като далеч не изчерпваме тематиката и методиката на създаването им. Така че тук по-скоро ви подхвърляме някои идеи, които вашата фантазия и умение могат да обогатят и развият.
- Ефект “уводно каре”
Много често уводният абзац се разполага в отделно каре със сянка. То се прави по следния начин. Създайте каре за текст, чиято ширина да е с 3-4 mm по тясна от ширината на колоната. Нека лявата му страна да залепи за водача на колоната. Задайте му рамка от 1 пункт и отстъп на текста в карето 3 пункта (вж. 4.12. Диалогова кутия Modify). Фонът може да е бял или в някакъв друг цвят. Създайте каре за илюстрация със същите размери. Изпратете го зад текстовото каре и нека дясната му страна да залепи за десния водач на колоната. Придвижете го така, че то да се подава под текстовото каре толкова, колкото и от дясната му страна. Групирайте, ако желаете, двете карета. Вече спокойно можете да разположите текст в него.
- Ефект “черно и бяло
За да направите заглавие в два цвята, трябва да създадете две карета. В първото разположете първата част от заглавието, а във второто (досетихте се, нали) - втората част. С командата Modify от менюто Item (папка Text) задайте и за двете карета Vertical Alignment да бъде Centered, а отстъпа Offset - 1 пункт (вж. 4.12. Диалогова кутия Modify). На първото каре задайте рамка 1 пункт, а второто направете негативно. Увеличете максимално изображението и долепете внимателно двете карета, за да изглеждат като едно цяло.
- Ефект “слънчева сянка
Дублирайте карето за заглавие. Задайте на второто каре запълване на буквите 30%. С командата Modify от менюто Item задайте ъгъла на Box Skew да бъде по голям от 450 (вж. 4.12. Диалогова кутия Modify). Пратете второто каре зад първото и с помощта на инструмента Обект наместете да съвпаднат основите на буквите на двете карета. С помощта на клавиша Ctrl можете да скалирате височината на буквите в първото каре да бъде по-голяма или по-малка от тези във второто каре.
- Кръстословица
Ако ви се наложи да правите кръстословица, можете да използвате командата Step and Repeat (вж. 4.25. Командата Step and Repeat. Super Step and Repeat).
За да създадете кръстословица от 100 квадратчета със страна 1 cm:
- създайте текстово каре със страна 1 cm;
- задайте му рамка 1 пункт;
- с командата Modify задайте отстъп на текста 2 пункта, а вертикалното подравняване да бъде Centered;
- с командата Character задайте някакъв тесен шрифт (например Hebar Condensed) с височина 6-7 пункта, получер (независимо че още нямате текст вътре), а ако квадратчетата за текста ще ви бъдат черни, то цветът на буквата трябва да бъде бял;
- при активно каре извикайте диалоговата кутия Step and Repeat;
- задайте стойност на Repeat Count 9 (защото вече имате един квадрат);
- задайте стойност на Horizontal Offset 1 cm-1 pt (всяко ново квадратче ще отстъпва от другото колкото е ширината му и така ще бъдат долепени едно до друго, като рамките ще се припокриват и дебелината им ще остане 1 пункт);
- задайте стойност на Vertical Offset 0 и натиснете ОК;
- маркирайте всичките получени квадратчета с инструмента Обект и извикайте пак кутията Step and Repeat;
- За Repeat Count повторете стойността 9, за Horizontal Offset - 0, а за Vertical Offset - 1 cm-1 pt.
- Ако имате схема на кръстословицата, по нея наберете текстовете в квадратчетата;
- От шрифта Zapf Dingbats (или Wingdings) изберете някакъв знак за показалец, сочещ откъде да започват думите, поставете го в ново каре, размножете го и поставете знаците на необходимите места.

 

15.2.9. Особености при печат

Вариантите за отпечатване са няколко - отпечатване изцяло на паус, отпечатване текста на хартия, а илюстрациите на филм или изцяло изваждане страниците на филм. Всеки от тези начини има своите предимства и недостатъци.
Ако вестникът е черно-бял (или с един допълнителен цвят), преобладава текстът, а илюстрациите са малко, можете да отпечатате всички страници на паус и да припкате с тях в печатницата.
При издания, където имате големи илюстрации и все пак държите на качеството им, можете да изберете компромисния вариант да отпечатате на хартия текста на страниците, а само илюстрациите да съберете на една нова публикация и да ги извадите на филм (вж. 15.1.8. Особености при печат). Да му мислят после техническият секретар и монтажистката.
Все пак сериозните издания не подхождат стиснато и изваждат изцяло страниците на вестниците си на филм.

! Отново ще ви напомним да бъдете особено внимателни при цветоотделяне на такива страници, защото дори една сгрешена страница може да ви донесе доста загуби във време, нерви и, не на последно място, ще загубите и доста от онези, финикийските изобретения.

 

15.3. Списание

 

15.3.1. Разчитане на идейния проект (макет)

Практически няма нищо различно от нещата, казани в точката за вестника (вж. 15.2.1. Разчитане на идейния проект (макет). Доста често в списанията се използват “тифеци”, като понякога около тях се организира текстът на цялата страница. Затова трябва да се консултирате с оформителя дали скицата на Клаудия Шифър (с добре подчертан бюст обикновено) върху макета ви е “тифец”, или обикновена илюстрация. Иначе може да пренареждате всичко отначало.

 

15.3.2. Създаване макет на страницата

И тук няма новости в сравнение с вестниците. Обикновено трудностите идват от желанието на оформителя да повторите стила на страница от някое западно списание 1:1 - “Искам го като това!”. Лошото е, че тези списания в повечето случаи са доста по-големи като формат от нашите, а и по принцип там разточителстват с полетата и “въздуха” около илюстрациите. Така че вие, щете-не щете трябва да напъхате обувката на Пепеляшка в крака на някоя от нейните по-тлъстички сестри, и то след като се е завърнала от 30-километров пеши поход. Другата лоша новина е, че обикновено списанията нямат заковани макети, а се правят страница за страница, тъй че не може да разчитате много и на готовите шаблони. Но все пак тук факторът време не е от решаващо значение, а се обръща повече внимание върху специфичното оформление на всяка страница. Затова и често ще ви се налага да прескачате и до други програми, за да използвате техните ефекти и възможности.

 

15.3.3. Изливане на текст в каретата

Нищо ново под слънцето. Май тази точка я поставихме само за симетрия (вж. 15.2.3. Изливане на текст в каретата). Е, винаги ще се намери някой художник, който да ви заяви следното: “Постави текст в пейзажа на тази илюстрация, но той да облива фигурата на мацката (примерно)”. Проблема в по-старите версии можете да го решите, като поставите текста върху цялата илюстрация, а после с инструмента за многоъгълно каре за илюстрации създайте върху очертанията на фигурата каре с приблизителната є форма. Задайте му фонът да е прозрачен и не забравяйте, че това каре трябва да е върху текста. Така ще имате хем текст в пейзажа, хем ще ви облива фигурата. При 4.0 нещата са далеч по-лесни. Или си създайте каре за текст с произволна форма, или задайте clipping path на илюстрацията по фигурата, а после по този път задайте обливането.

 

15.3.4. Поставяне на илюстрациите

Тук има и някои новости. За разлика от вестниците, където задължително имате бели полета по края, тук можете да помествате илюстрации и до границите на страницата, дори и да излизате извън тях (т.е. илюстрацията излиза “на живо”). Все пак не се престаравайте и не изваждайте илюстрацията извън границите на страницата повече от 2-3 mm, защото ще бъде отрязана част от нея при печат. Впрочем добре е винаги да се информирате за всяко издание къде ще бъде ножът, т.е. къде страницата ще бъде обрязана след отпечатване.

 

15.3.5. Оцветяване

И тук, както беше отбелязано в предната точка, можете да се възползвате от особеностите на печата на списанията и да задавате размери на каретата за цветен фон на страницата по-големи от размерите на страницата. Но и тук излизането извън границите на страницата повече от 2-3 mm не е желателно, защото това може да доведе до ненужна загуба на филм при цветоотделяне. При списанията можете да се възползвате най-пълно от играта с цветовете, включително и градиентните преливания.
Ако желаете вашето черно на фона наистина да е наситено черно, използвайте не Black, а черно в четирите цвята (да речем черно 100% и по 50% от циан, магента и жълто).
Можете да разхвърляте по страницата зад текстовете произволни карета в различни цветове - кръгове, звезди, многоъгълници, а зад тях да зададете и фон.
Впрочем всичко зависи от вашата фантазия и добро желание да експериментирате (стига да ви изтърпи оформителят на изданието).

 

15.3.6. Специални ефекти

- Ефект “противоположности”
Много удобен за фон на репортаж от мач на “Левски” и ЦСКА примерно. Създайте за фон правоъгълно каре за илюстрация. С инструмента за създаване на карета с криви на Безие създайте второ каре, чиято дясна страна е силно начупена. Оцветете двете карета в различни цветове (да речем червено и синьо).
- Ефект “трикольор”
Обикновено се използа за фон на цяла или на две страници. Създайте каре, което обхваща цялата страница. То ще ви бъде и карето за средния цвят. С инструмента за създаване на многоъгълни карета за илюстрации създайте върху първото каре триъгълно каре, чиито катети да съвпадат с горната и дясната страна на правоъгълното каре, а хипотенузата да е успоредна на диагонала му и да го пресича приблизително на 1/3 от дължината му (как сте с планиметрията?). Дублирайте този триъгълник и задайте на дубликата ъгъл на завъртане 1800. Изравнете катетите му с долната и дясната страна на правоъгълното каре. Задайте цветове на трите части и вашият трикольор е готов.
- Ефект “дъга”
Може да разширите спектъра на цветовете, които се преливат с един прост трик. Наредете едно до друго няколко карета, които ще използвате за фон. Задайте на първото преливане от цвят, да го наречем условно А към цвят Б. Второто каре трябва да има за първи цвят Б, а за втори - В. Третото каре - първи цвят В, а втори - Г и т.н. (все пак не се престаравайте, за да нямате проблеми при цветоотделянето).
- Ефект “пощенска марка”
Създайте правоъгълно каре с рамка 3-4 пункта. Върху него създайте ново каре с прозрачен фон и рамка със стил All Dots (около 4-6 пункта), като цветът на точките е цветът на фона, а цветът на просвета е None. Нагласете новото каре отгоре така, че точките да стърчат наполовина от рамката на долното каре. Ако желаете можете да добавите на долното каре и стил с двойна линия. Групирайте всички обекти. Вашата марка вече е готова. (Същият номер става и при по-старите версии, но с помощта на линии в стил All Dots.)
- Ефект “рамката ми е тясна”
Вече бе споменато, че при “тифеци” рамки обикновено не се поставят. Но ако се търси ефект на тримерност, може да поставите рамка, която да е по-малка от “тифеца” - т.е. част от него да “стърчи” или “виси”. За целта изключете опцията Restrict to Box от папката Clipping на диалоговата кутия Modify (при условие че срещу Type сте задали Picture Bounds).
Тук нещата са малко по-дървени. Създайте каре за рамка и го пратете най-отзад (с командата Send To Back от менюто Item). Може да постигнете подобен ефект като рамката долу е пред “тифеца”, а горе е зад него. За целта обаче трябва да използвате линии, с които да имитирате рамка .
- Ефект “кутия”
Създайте правоъгълно каре. В него можете после да разположите текст или илюстрация. Нека има примерни размери 120 х 90 mm (ще го наречем каре А). Създайте още две карета (за илюстрации) - едното с размери 90 х 30 mm (да го наречем Б), а другото - 120 х 30 mm (то пък ще бъде В). От диалоговата кутия Modify на командата Modify от менюто Item (вж. 5.9. Диалогов прозорец Picture Box Specifications) задайте изкривяване (Box Skew) на каре Б 450. Долепете това каре към долната страна на каре А. Повторете операцията с Modify и на каре В, но стойността на Box Skew да бъде -45°. Пак оттам му задайте и ъгъл на завъртане (Box Angle) -90°. Долепете го към дясната страна на каре А. Задайте градиентно запълване на двете карета (цветовете трябва да са еднакви и за двете карета), но настройте така ъгъла им, че откъм страните на каре А цветът да бъде един и същ. Вече можете и да поставите нещо в каре А - вашата кутия е готова.
- ефект “печат”
Освен всички друго с този ефект може много бързо и лесно да си създадете собствен печат. Първо изчертайте кръгло текстово каре с желаните размери (с инструмента за овално каре и натиснат клавиш Shift). С командата Shape от менюто Item му задайте да стане линия. След което с инструмента Съдържание щракнете в него и изпишете необходимия ви текст. От папката Text Path на кутията Modify задайте как буквите да са изписани (в Text Orientation) и по какво да са подравнени (Text Alignment). От папката Line задайте стил и дебелина на линията. От кутията Character Attributes задайте отстъп на знаците от линията (в Baseline Shift). Остава само с кегела и тракинга да донаредите знаците и вашият печат е готов.
15.3.7. Особености при печат
Всъщност нищо особено. Ако внимателно сте прочели главата за печат и цветоотделяне, тук няма какво да ви изненада. Обикновено при списанията страниците стават понякога много сложни и това създава проблеми при цветоотделянето. Ако някоя страница “изгърми” при експонирането на Линотроник, цветоотделете я отново цвят по цвят. В 90% от случаите това оправя нещата.

! Между другото цветоотделянето цвят по цвят е препоръчително, ако страницата ви има много елементи или много шрифтове, или имате съмнения, че машината, където ще цветоотделяте, е доста стара. Трябва само да внимавате да не цветоотделите два пъти един цвят с различни имена (циан като циан и после като магента) или просто да го забравите.

! Ако цветоотделянето цвят по цвят не помогне, вижте дали имате някъде по страницата EPS файл и го преимпортирайте. Това също в 90% от случаите помага.

! Но ако и това не ви помогне, имате сериозен проблем. Започнете да премахвате елементите от страницата един по един и след всяко премахване я цветоотделяйте и проверявайте през програмата Adobe Acrobat Distiler, ако я имате. В случай че я нямате, цветоотделяйте през принтера. Така все някога ще стигнете до нещото, което ви къса нервите.

Можете накрая да цветоотделите напълно празна страница и пак да “изгърми”. Проблемът може да се окаже някое парче стар текст или някоя стара илюстрация, изхвърлени встрани от страницата. Премахнете ги и би трябвало всичко да е наред. Има и друг трик - направете нова публикация с размерите на старата. Хванете цялата страница с инструмента Обект и я наместете на новата публикация. Не би трябвало да имате проблеми с цветоотделянето на новата публикация.