QuarkXPress 5 - наръчник по предпечат QuarkXpress 4 - корица

 

Глава 27. Как да оформим книга

 

Изключително погрешно е мнението, че книгата е най-лесното нещо за правене с програма за предпечатна подготовка. Книгите са изключително разнообразни като тематика, размери, оформление и т.н. Тук ще се спрем на една сравнително сложна книга - научната. Проблемите при този тип книги идват от наличието на много отделни части, които на всичко отгоре са и трудоемки като изпълнение - съдържание, бележки под линия, графики, библиография, азбучен показалец и др. Вие можете да ги направите на отделни файлове, за по-бързо, а и за по-безопасно. Представете си, че сте пред завършването на книга от 700 страници, която е на 1 файл и програмата “гръмва”. След което не можете повече да заредите този файл. Кошмар! Когато завършите отделните части, можете да ги обедините в една публикация с помощта на командата New Book от менюто File (вж. Книги в Глава 22). Нещо повече, можете да пренаредите главите както си искате и да уеднаквите стиловете им.

 

Определяне на размер и наборно поле

Първото нещо, което трябва да свършите, е да създадете самата публикация с нейните точни външни размери и наборно поле. Ако нямате технически секретар, който да ви зададе параметрите, трябва да се съобразите поне с две неща: типа на изданието и размера на хартията в печатницата, където ще го отпечатвате. Обикновено най-удобни за работа са А5 или В5. Тези размери ги казваме условно, защото по принцип книга A5 няма - има книги с формат 600 x 840/16, 600 x 900/16 и т.н. (повече за форматите вж. Приложение 2 - Формати на документи). Naborno pole

Определянето на размерите на наборното поле е цяла наука, но ние нямаме за задача да се спираме подробно на този проблем. Все пак можем да ви посочим един сравнително добър и лесен начин за създаване на страница.

Приемаме че наборното поле ще е 3/4 от целия размер на страницата.

Разделете ширината на страницата (нека я означим с L) на 4, за да получите стойността на една част от ширината - L1. Имайте предвид, че става въпрос за ширина на страницата след обрязването. Затова трябва да се консултирате с хората в печатницата какъв ще бъде форматът на изданието след обрязване.

Умножете стойността на едната част на ширината - L1, по 3 и ще получите ширината на наборното поле.

От L1 можете да получите и ширината на полетата. Разделете L1 на 6, за да получите стойността на една част за полетата - M1.

Външното и вътрешното поле трябва да бъдат в съотношение 2:4, а горното и долното 3:6.

Умножете М1 по 2, за да получите вътрешното поле, по 3 - за горно поле, по 4 - за външно поле, и по 6 - за долно поле.

Начертайте си макет на две разгърнати страници. Свържете ъглите им с диагонали

С получените стойности можете да изградите една хармонично оформена страница. Задайте ги в диалоговия прозорец New Document (вж. Създаване на нов документ в Глава 11) и вашата книга се появява на екрана.

Е, ако не ви се занимава много с изчисления, прокарайте си диагонали по предварително начертан макет с размерите на страниците ви и засечете размерите на наборното ви поле, като е необходимо да знаете поне един параметър (например ширината на наборното поле). Свържете два диагонала с отсечка, равна на дължината на наборното поле и от едната точка на пресичане пуснете перпендикуляр надолу. Вертикалната отсечка между диагоналите, ще бъде и височината на вашето наборно поле.

А ако пък толкова не ви се занимава с всичките тези диагонали и мерки, просто попитайте печатаря за форм`ата, който сте избрали, какво е печатуемото поле и го изпълнете - монтажистите в печатницата си знаят работата и ако сте се съобразили с изискванията, няма да имате проблеми.

 

Създаване на макет и стилове

Следващата стъпка е да създадете макет на книгата.

Отидете в шаблонната страница (вж. Шаблонна страница в Глава 11).

Определете броя на колоните в полето. Ако правите речник, енциклопедия или нещо подобно, ще бъдат необходими две колони (рядко, при големи издания, се използват и три колони). Иначе текстовете за книгите обикновено се изливат в едноколонни полета.

Определете мястото и формата на колонцифрата. Ако ще използвате живи колонцифри, включващи заглавието на главата, по-удачно е да зададете отделна шаблонна страница за всяка глава.

Поставете декоративни елементи (линии или някаква графика).

След като сте създали макета, можете да създадете и стиловете за оформление на книгата (вж. Стилове на абзаците в Глава 15).

Задължително ще трябва да имате стил за основния текст - редактирайте стила Normal.

Създайте стилове за заглавията (предварително трябва да сте наясно колко нива на заглавия ще имате - 1, 2 или повече). Добре е всяко ниво да си има отделен стил.

Ще ви трябва, стил за бележките под линия, за евентуалните фигури или таблици.

За азбучния показалец (индекса) и съдържанието също е добре да имате отделни стилове.

Що се отнася до библиографията, тя е доста сложна като структура и трудно ще се дефинира стил за оформлението й. За жалост ще трябва да форматирате отделните абзаци на ръка (дори стиловете за знаци, няма да ви улеснят кой знае колко).

 

Quark5onlyНай-общо казано трябва да направите стилове за всички съставни елементи от книгата, ако искате да си облекчите живота - още повече тези дефинирани стилове лесно могат да бъдат експортирани като XML тагове за една евентуална електронна публикация.

 

Създаване на титулни страници

Обикновено титулните страници се правят отделно от основното тяло на текста. Можете да имате два варианта: титулна четворка или титулна двойка. Titul

Титулната четворка се използва за издания, които обикновено са някаква поредица, многотомници и др. През последните години малко издателства си позволяват разкоша да я използват. При нея първата страница е авантитул, а гърбът - контратитул. Обикновено на авантитула се разполага името на книгата, понякога може да се добави и името на автора. Оформя се с шрифт с по-голям кегел, може и с различно начертание от основния шрифт. На контратитула се отбелязва наименованието на поредицата (ако има - и логото й), броят томове (ако е многотомник), редакционната колегия и името на водещия редактор, логото (ако има) на издателството и др.

Третата страница е титулът, който съдържа името на автора, заглавието на книгата, преводач (ако има), градът и годината на издаване, името на издателството. Обикновено първите три елемента се разполагат в горната третина на листа, последните два елемента - в долната третина. Подравняването може да е центрирано или ляво. Желателно е заглавието да е с по-голям кегел от автора.

Последната страница на титулната четворка съдържа служебна информация: оригиналът, откъдето е преведена книгата и преводач, автор на предговора или бележките, издателство, идентификационен номер - ISBN.

При титулната двойка отпадат първите две страници - авантитулът и контратитулът.

 

Оформление на тялото

След като сте оформили всичко дотук, можете да започнете изливането на самата книга. Първо, трябва да сричкопренесете текста с някаква програма. След което с командата Get Text (вж. Импортиране на текст в Глава 13) да импортирате текста на първата страница от книгата (заради титулните страници тя всъщност ще започва от 3 страница).

Ако сте включили опцията Automatic Text Box (вж. Създаване на нов документ в Глава 11) текстът ще се налее изцяло и дори може да добави нови страници към вашия документ. Добре е да използвате за основния текст серифни шрифтове от типа на Timok например. Що се отнася до големината на буквата (кегела), това зависи както от размерите на книгата, така и от вида на самия шрифт (вж. Кегел в Глава 2). Шрифтове с по-голямо “око” са достатъчно четивни и при по-нисък кегел - 8 пункта. Прието е да се използва кегел 10 пункта или близък до него. Междуредовото разстояние (ледингът) задължително трябва да бъде по-голям от кегела - 1 до 2 пункта (вж. Лединг в Глава 2). Това можете да го зададете в настройките - като на опцията Auto Leading зададете от 10 до 20% (вж. Настройки в Default Document в Глава 10)

Ако някъде абзацът завършва лошо - една дума или част от дума на долния ред, може да изберете този абзац и с промяна на тракинга (вж. Тракинг в Глава 2) максимум до -3 или +3 да решите проблема. Ако това не помогне, можете да изберете този абзац или него и съседните и да увеличите или намалите лединга с 1-2 десети. В краен случай можете да увеличите малко и хоризонталното мащабиране на шрифта от прозореца Character Attributes, но със стойности не повече от 1-2 (иначе разликата между отделните абзаци става видима).

Същите операции можете да направите и ако някое заглавие е на последния или предпоследния ред от страницата.

Ако във вашата книга използвате съкращения, е добре в самото начало на отделна страница да направите списък на съкращенията.

В края на книгата (ако е научен труд) се разполагат резюмета на чужди езици.

 

Бележки под линия и текст под илюстрации

Бележките под линия можете да оформите по два начина: или под страницата (по-прегледно, но и по трудоемко), или в края на книгата, или в края на съответната глава. Обикновено бележки до 5-6 реда се оставят на същата страница. Но в научните книги бележките често са по половин страница, дори и повече, което налага да се изнесат след края на главата или на книгата.

Ако имате малко бележки под линия (до три на страница) можете да ги отбелязвате с *, ** и ***. Но по-често срещаната практика е да се отбелязват с цифри. В самия текст оформяйте цифрите с бутона Superior (вж. Променяне стила на шрифта в Глава 14).

Когато бележките под линия са на същата страница, те се отделят с линия, дебела 0,5 или 1 пункт с дължина около 5 cm.

Бележките могат да бъдат оформяни с кегел и лединг, по-малък от основния, нерядко се използва и курсив (italic).

При бележки, разположени зад всяка глава, е добре отделните абзаци да имат допълнителна разредка (дурхшус), за да се отделят добре една от друга (вж. Променяне разстоянието между абзаците в Глава 15).

Текстовете под илюстрации се оформят в отделни полета под или до илюстрацията. Обикновено кегелът е по-малък от основния. Може да бъде получер, центриран и т.н. - в зависимост от представата на техническия секретар за цялостното оформление на книгата. Ако има възможност, текстът може да бъде разположен и в самата илюстрация, но трябва да се отчита четивността му (ако е на тъмен фон, добре е да бъде с бял цвят а стилът му - получер - bold). Добра идея е да групирате всеки текст с илюстрацията, към която принадлежи (вж. Групиране на полета в Глава 12). Така, ако се наложи да промените мястото на илюстрацията, ще вземете с нея и текста й.

 

Формули

Често в техническите книги можете да се сблъскате с формули, от които да ви настръхнат косите. Но в повечето случаи можете да се справите с този проблем без особени вълнения. Един от вариантите е да си инсталирате XTension за правене на формули. Но ако разберете, че го продават на цената на запазена Лада (например MathSetter е на скромната цена от 790 долара), бързо ще се откажете от тази идея. Formulae

Другият вариант е да използвате редактора на формули в MS Word for Windows и да ги импортирате през клипборда като илюстрации. Но невинаги това решение работи коректно и понякога могат да ви “изгърмят” шрифтовете.

Остава третият вариант - да си наберете и оформите формулите на ръка в QuarkXPress. Вярно е, че това е трудоемка работа, но, от друга страна, имате пълен контрол върху всички параметри на знаците, а това никак не е малко особено ако имате капризни редактори, които се формализират за всяка променлива.

Формулата, която виждате в примера, е създадена именно в QuarkXPress. Ето как става това.

Първо, ориентирайте се колко реда ще ви бъдат необходими за формулата. Ако имате дроби - значи ще ви трябват поне 3 реда, но за по-прегледно е добре да имате по един ред отстъп отдолу и отгоре на формулата - та значи 5 реда. За да доближите редовете на числителя и знаменателя, задайте на формулата лединг по-малък от кегела - ако знаците са с кегел 10 пункта, то ледингът може да бъде 8 пункта. Изпишете необходимите знаци за числителя и знаменателя.

За знаци от гръцката азбука, използвайте латински букви, за които после ще зададете шрифт Symbol (или GreekMath, или нещо от сорта) - дано да имате такъв. Знаците “+”, “-”, “=” е добре да имат интервали и от двете страни. Колкото до знака “-”, изписвайте го с дълго тире.

Променливите обикновено се изписват с курсив (но не и числата и гръцките букви).

От Preferences е желателно да сте настроили Superscript и Subscript на 80% от височината на стандартната буква - така долните и горните индекси ще бъдат с по-малки знаци от нормалните. Скобите, които обхващат дробите, обикновено са по-дълги - след като сте ги изписали, изберете отварящата скоба и щракнете на командата Character от менюто Style. От появилия се прозорец изберете за Scale опцията Vertical и задайте стойности меду 200 и 300% (в зависимост от броя редове, влизащи между скобите). Повторете операцията и със затварящата скоба. Може да се наложи да свалите надолу получените скоби с минусови стойности в Baseline Shift от прозореца Character Attributes или с клавишната комбинация Ctrl+Alt+Shift+(.

За елементи като корен е добре да си създадете готови форми, които да добавите в библиотека и да ги вземате оттам при нужда. За да направите знак за корен, използвайте инструмента за изчертаване на линии. След като го изчертаете, можете да добавите и празно текстово поле отгоре за евентуален степенен показател (не повече от 5-6 пункта). Групирайте всичко и го добавете в библиотеката. Удачно е да имате варианти за знак на един ред и знак на 3 реда - за дроб.

Знакът за сума си е обикновено главно S в шрифт Symbol, който е с големина на буквата няколко пункта повече от нормалния кегел. Знаците отгоре и отдолу на сумата съответно се намират на първия и третия ред на формулата и са не повече от 6 пункта. Знакът за вектор също не е особено сложен - поставяте след буквата стрелка от шрифта Symbol, повдигате я нагоре с Baseline Shift (Ctrl+Alt+Shift+)) и като намалявате тракинга, закарвате стрелката над нея. Най-накрая с инструмента за изчертаване на ортогонални линии изчертавате и дробните линии.

С което формулата е напълно готова.

 

Съдържание и азбучен показалец

За да създадете съдържание (TOC - Table of Contents), трябва първо да създадете списък (вж. Съставяне на списък в Глава 22). В този списък включете стиловете на всички заглавия, подзаглавия и точки, които искате да влязат в съдържанието. След което от палитрата на списъка с бутона Build създайте автоматично съдържанието (вж. Създаване на съдържание в Глава 22). Обикновено при научни трудове съдържанието се поставя отпред, а отзад - съдържанието на чужд език. При художествената литература съдържанието обикновено е отзад, след основния текст.

Нещата при азбучния показалец (index - индекс) са малко по-трудоемки. Все пак на ръка ще трябва да изберете всички думи, които желаете да влязат в него (вж. Палитра Index в Глава 22). Те съответно се появяват в палитрата Index (бъдете спокойни - при кирилски знаци там няма да успеете да разчетете нищо). След като сте привършили с това начинание, с командата Build Index създайте азбучния показалец (вж. Команда Build Index в Глава 22). Добре е, преди да почнете да избирате думите, да сте им задали някакъв стил за знаци (да речем получер или курсив). Така по-бързо ще ги откривате из текста, а и ще укажете визуално на вашите читатели, че думата може да бъде открита в азбучния показалец (или речника, ако сте създали такъв). При азбучния показалец можете автоматично да зададете и препратки (cross references) към други думи в показалеца. Още като изберете думата, за да влезе в палитрата Index, включете за нея опцията X-Ref (вж. Палитра Index в Глава 22) и задайте към коя друга дума е препратката. Недостатък е, че надписите в азбучния показалец са на английски и ще трябва да ги променяте на ръка, но това не е болка за умиране.

 

Quark5onlyДобавянето на опцията Add All значително съкращава времето за работа при избирането на всички еднакви думи из книгата. Другото удобство е опцията Add Inverce, която позволява да добавяте имената като обърнете словореда - първо фамилията, а после личното име.

 

 

Създаване на библиография

Другото убийствено нещо е създаването на библиография - списъка на цитирани автори. Подреждането е по азбучен ред, като се започва с българските и се мине на чуждите автори. Ето някои примерни оформления:

- Книга от един автор

Иванов, Г. История на земеделието, С.: Наука и изкуство, 2002. 450 с.

или:

Иванов, Георги. История на земеделието, С.: Наука и изкуство, 2002. 450 с.

- Книга от няколко автори

Иванов, Г., А. Петров и Г. Георгиев. История на земеделието, С.: Наука и изкуство, 2002. 450 с.

- Периодика

Попов, Т. Вирусни болести. - Растителна защита, 2002, № 2-3, 10-16.

или:

Попов, Т. Вирусни болести. //Растителна защита, 2002, № 2-3, 10-16.

 

Някои пунктуационни особености

Нерядко авторите на книги са доста скарани с правописа и пунктуацията, поради което се налага редакторът и коректорът здравата да поработят. Но ако не разполагате с такива люде под ръка, можете да се ориентирате в някои основни принципи на пунктуационното оформление и сами. Първото и най-важно - знаците ., !, ?, :, ; и , се изписват без интервал отляво, но с интервал отдясно.

Дългото тире се изписва с интервали и от двете страни освен ако не се използва за дименсия между числа - например 20-30. Ако се използва като начало на подточки, тогава има интервал само отдясно. Късото тире, или “дефис”, се изписва без интервали (при полуслято писане като “заместник-министър” или при частиците по- и най- - “по-добър, най-голям”). Може да има интервал отдясно само при изреждане на части от сложни думи, например “дву-, три- и четирикомпонентни системи”.

Съкращенията се изписват с точка: град - гр., село - с., година - г., лева - лв. и т.н. Но съкращенията на мерните единици от системата SI задължително се пишат без точка - грам - г, метър - м, ампер - а и т.н.

Когато използвате кавички, трябва да сте настроили програмата на Typograhpic quotes (вж. Настройки в Application в Глава 10). Така ще имате отварящи - долни, и затварящи - горни, кавички (както е прието по БДС). Отварящите кавички задължително имат интервал отляво но не и отдясно. При затварящите е обратно - задължително нямат интервал отляво, а отдясно може да имат интервал или долепен към тях пунктуационен знак - точка, запетая и т. н. Същото правило важи и за скобите.

Числителните редни - първи, втори, трети и т. н. могат да бъдат изписвани с римски цифри (I, II, III) с арабски цифри и буквена добавка или с точка (1-и, 2-ри, 3-ти, 1., 2., 3.), но не и I-ви II-ри, III-ти.

Разбира се, за пунктуацията има издадени цели книги и не тук е мястото да задълбаваме на тази тема - просто споменаваме някои от най-честите грешки в ръкописите и за жалост в изданията.

 

Оформление на корицата

Обикновено тя се прави най-накрая, и то задължително на отделна публикация. Не бива да забравяте, че трябва да се съобразите с дебелината на книгата. Т.е. при ширина на страницата 20 cm ширината на публикацията (при 150 страници примерно) няма да бъде 40 cm, а 41 - добавяте ширина и за “гръбче” на корицата. Cover

Още по добре е да си оставите и малко аванс, тъй че може да я направите 41,5. Освен това трябва да предвидите по 3 мм отгоре, отдолу и отвън за нож при обрязването. За оформлението на корицата е добре да се съобразявате изцяло с капризите на художника, защото най-лесният начин да издъните една книга е, като провалите корицата.

 

Особености при печат

Тук нещата не са особено сложни и повечето от тях са казани в частта за печатането (вж. Особености при цветоотделяне на паус ). Черно-бели книги вадите на паус без угризения. Разбира се, преди това трябва да сте извадили поне две разпечатки на хартия за коригиране (първа разпечатка и т.н. “ревизия”). Трябва да сте поставили всички дълги тирета, “и” под ударение и специални знаци, ако има такива (вж. Въвеждане на специални символи в Глава 13), и то още преди първата разпечатка. А след нея много внимателно да сте коригирали всички грешки. Тези операции са заключителни, след като сте наместили всички текстове. На паус можете да коригирате невинни грешки, и то не е особено желателно.

Не забравяйте - отпечатването на паус се извършва с включена опция Flip - огледално обръщане (вж. Команда Print в Глава 23).

На паус можете да отпечатате текст и щрихови илюстрации (само в черно и бяло). Ако имате снимки или други растерни илюстрации в сивата скала, по-добре е да бъдат извадени на филм. За целта създайте нова публикация с ширина, равна на ширината на филма и произволна дължина. Отворете и двете публикации и с командата Tile Vertically (вж. Отваряне на съществуващ документ в Глава 11) ги подредете една до друга. При активен инструмент Обект завлечете всички илюстрации от книгата в новата публикация и ги подредете така, че да остава минимално свободно място, за да пестите от филма. След като завършите тази операция, настройте принтера на новата публикация за отпечатване на файл (вж. Цветоотделяне в Глава 23). Самата книга спокойно можете да отпечатате на лазерния принтер, като не забравите да забраните на илюстрациите да се печатат. За целта премахнете отметките срещу имената им под полето Print от прозореца Picture на командата Usage от менюто Utilities (вж. Проверка наличността на илюстрациите в Глава 17). После техническият секретар и монтажистите ще поставят илюстрациите на местата им - не забравяйте да им дадете копие от последната коректура на книгата, за да се ориентират коя илюстрация къде се намира.

 

AttentionАко все пак ще печатате илюстрации на паус, не използвайте рециклирана тонер касета.

 

Оттук нататък следва много труд и придобиване на опит, докато книгите, които оформяте, да започнат да изглеждат перфектно.